Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Французин ли е?
— Да. Французин, при това преливащ от достойнства. Малко е невзрачен на външен вид, има опасност началото да се окаже трудно за теб.
— Хубаво начало, няма що — отвръща Ортанс, прозявайки се. — Каква досада!
— Учи в LSE42, международни финанси и икономика, работи, за да си плаща наема и храната, със сигурност няма да се натискаш да го сваляш… страда от тежка форма на акне, а на нас ни е известно колко харесваш гладките чела, розовите бузи, здравите, апетитни и лъскави момчета!
— Ще се наложи да деля банята с някакъв пъпчивец.
— Все още не сме решили, но го харесваме, това е сигурно… — заявява Питър.
Тя негодува ей така, за фасон. Отлично знае, че с всеки изминал ден животът става все по-труден за момчетата — тези, които още работят, се молят да не ги уволнят, другите стават зависими от родителите си, които също се молят да не се озоват на улицата.
Освен това щеше да се почувства ужасно, ако бяха избрали момиче.
Не обича момичетата. Ненавижда обедите с приятелки, кикотенето, откровениченето, обикалянето по магазините, ревността, скрита под широките усмивки. С момичетата винаги трябва да се съобразяваш, да стъпваш предпазливо, да внимаваш да не накърниш нечие честолюбие, да не засегнеш нечия нежна струна.
Тя обича да бие право в целта. Така се печели време. Пък и няма за какво да си приказва с другите.
— Беше абсолютно наложително, в противен случай всеки от нас трябваше да увеличи вноската за наема, а като се има предвид покачването на цените…
— Дотам ли се стигна? — скептично попита Ортанс.
— Всичко върви нагоре. В магазините „Теско“ цените хвръкнаха! Сиропът от касис на „Рибена“ също! Чипсът „Уокърс“? И той хвръкна! Черният шоколад на „Кедбъри“? Поскъпна! Чудесните крекери на „Керс“? Също! Гадните свински наденици, по които сме луди? Жестоко поскъпнаха! Уорчестърският сос и той! А, и билетът за метрото също се вдигна!
— Настъпиха тежки времена, скъпа Ортанс.
— Дреме ми — отвърна Ортанс. — Ще си получа витрините! Дори да трябва да спя на улицата, ще ставам да работя нощно време, искам да се изстрелям на върха…
— Но ние не се и съмняваме, нито за миг не сме се съмнявали!
С тези думи се разделят с нея, покланяйки се, пожелавайки безброй пъти довиждане, красавице, препирайки се за бутилката скоч.
Прекосяват моста, за да отидат в апартамента на чичото на Жан, на улица „Льокурб“, вдясно ли беше, вляво ли…
— Във Франция е — реват те, движейки се на зигзаг.
Ортанс се прибира пеша. Има нужда да размисли. Тропайки с токчетата си по уличната настилка на Париж. Париж, който се протяга след празничната нощ… На пейките, в кошчетата за отпадъци, до стълбовете на светофарите се търкалят бутилки от бира и шампанско. Париж, красив, заспал град, посърнал град, мързелив град, влюбен град. Изгубих моя любим. Изчезна в бледото сивкаво утро, заврял яростно ръце в джобовете на синьото си палто. Изгубих моя любим, моя любим, моя любим, затананика тя, прескачайки канавките, покрити с тънка ледена корица.
Гари спи, легнал напряко на леглото. Напълно облечен.
Тя пъха мобилния си под възглавницата.
В случай че мис Фарланд й звънне по-рано, за да й съобщи присъдата.
В случай че…
Ляга до него.
Не може да заспи. Заминава вдругиден. Оставащите двайсет и четири часа ще бъдат кратък сън, радостен и красив сън. Да се сдобри с него. Да изпита отново ликуващата и объркваща радост от целувката под разлюлените върхове на дърветата в Хайд Парк. Един ден ще се целуваме под дърветата на Сентрал Парк и катеричките ще идват да ядат направо от ръцете ни. Катеричките в Сентрал Парк не се страхуват. И какво е катеричката в края на краищата? Плъх с пресаташе, което си знае работата. Нищо повече. Ако му махнеш вирнатата опашка, ще остане един космат плъх. Гаден космат плъх, изправен на два крака. Ортанс се киска, почесвайки се по носа. Усмихваме се на едни, кривим физиономия на други. Оказва се, че всичко зависи от дрехите. От външния вид. Един детайл, най-обикновен детайл и плъхът се превръща в катеричка. Минувачите й подхвърлят фъстъци и децата искат да си я държат в клетка у дома.
Иска й се да събуди Гари и да му обясни разликата между катеричката и плъха.
Знаеш ли защо делфините плуват единствено в солени води? Защото кихат от пипера!
42
LSE (London School of Economics and Political Science) — Лондонско училище по икономика и политически науки. — Б.пр.