Последният валс на Матилда

— Вали — обяви ненужно тя.

— Точно така — засмя се Уоли, по-младият от двамата.

Матилда усети прилив на енергия, силно желание да празнува и като погледа лудешките подскоци на Гейбриъл и жена му в калта, грабна ръката на Уоли и го завъртя във вихрен, изтощителен танц по двора. Майк хвана най-малката дъщеря на Гейбриъл и ги последва. Само след секунди всички бяха целите омазани в кал и едва си поемаха дъх.

Когато накрая се отпуснаха изтощени върху стъпалата на верандата, не можеха да продумат от умора и само гледаха как дъждът напоява с живителната си сила спечената земя сантиметър по сантиметър. Чудото бе дошло точно навреме.

Майк пръв изрази опасенията им.

— Мисля, че е най-добре да откараме стадото на по-високите пасища, Моли, преди да е станало твърде късно. Твърде близо е до реката и ако тя прелее коритото си, ще загубим всички овце.

Той й хвърли преценяващ поглед и Матилда изведнъж осъзна, че мократа й памучна нощница дава плод на въображението. Изчерви се силно и опита да се загърне.

— Чакай само да се облека — заекна тя. — Ти приготви нещо за хапване, Майк.

Матилда изтича вътре и свали мръсния, мокър парцал от гърба си, изми се и се подсуши с една от новите кърпи, купени от Чолки при последното му посещение.

Чолки Уайт, също както баща му преди това, обикаляше пустошта от години. Никой не знаеше истинското му име и възраст, но жените очакваха с нетърпение посещенията му, защото той винаги донасяше най-новите модели рокли, както и обувки, гримове, плочи, книги и всички онези неща, които превръщаха къщата в дом. Навремето той пътуваше с каруца, но сега разнасяше стоките си с товарен камион и идваше по-често от два пъти годишно.

Тя погледна новите кожени панталони и новите ботуши и реши да не ги обува, защото само щеше да ги съсипе в калта. Новият дъждобран обаче беше божи дар в това време.

Всички закусиха набързо със сандвичи с овче месо и изпиха по чаша силен чай. Почти не говореха — силните гръмотевици правеха разговора невъзможен. След закуската излязоха навън и оседлаха конете като по команда. Гейб остана, за да наглежда свинете и кравите да не се удавят и да закове с летви дупките на хамбара и плевнята със сеното, така че дъждът да не съсипе безценните запаси, съхранявани вътре.

Дъждът беше проливен и бръснещ. Матилда се сгуши в дъждобрана и нахлупи шапката си още по-ниско, докато чакаше Блу и трите кученца да съберат стадото. Шумът от пороя заглушаваше подсвиркванията на помощник-овчарите, но кучетата бяха добре обучени и нямаха нужда от команди.

Лейди тъпчеше нервно с копита на едно място, въртеше уплашено очи и мяташе грива. Матилда хвана здраво юздите и я подкара напред. Денят се очертаваше доста дълъг и тежък, но тя благодареше на Бога, че им го изпрати.

Овцете мразеха да са мокри. Наскоро остригани, те трепереха, скупчени една до друга, и представляваха жалка гледка в опитите си да избягат от кучетата и ездачите. Винаги се намираше някой човек или животно, който да ги върне обратно и да ги подкара напред. Това забавяше хода на стадото, но постепенно овцете и ездачите набраха скорост и се придвижиха напред към дъждовната пелена, която закриваше хоризонта.