Разкритието на древния ръкопис

Тя ме е използвала. Кралицата на Фае е открила коя съм аз и ме е използвала, а аз се почувствах засегната. Знаех, че тя е далечен наследник и не е истинската кралица, която е отказала да направи мен (наложницата, допълних) Фае и да изпълни желанието на краля. И въпреки че тя не беше точно кучката, която бе посяла омраза и отмъщение, когато беше могла да използва своята невероятна власт за добро, как беше възможно кралицата на Сийли да се осмели да ме използва, за да я спася? Мен – наложницата! Мразех я без дори да съм я виждала.

Щеше ли това да свърши някога? Щеше ли в крайна сметка да се окаже, че съм просто пионка на тяхната дъска? Щях ли да продължавам да се прераждам, или да бъда принуждавана да пия от Котела, или каквото там ми се беше случило, за да прецака спомените ми и да бъда използвана отново и отново?

Извърнах се настрани с нарастващо раздразнение.

– Важното сега е да я изведем оттук. Не мога да се върна по пътя, по който дойдох. Среброто, което ме изхвърли, е два етажа по-високо откъм страната на скалите. Бях зашеметен от падането и не бих могъл да намеря проклетото нещо отново. Откъде дойде ти, момиче?

Извърнах погледа си от ковчега към него. Начинът, по който бих могла да го измъкна оттук, беше изцяло нов проблем, за който дори не бях помисляла.

– Е, със сигурност не можеш да излезеш по пътя, по който дойдох – промърморих.

– И защо да не мога, по дяволите?

Чудех се колко от знанията на Фае е успял да научи на това място. Може би моите източници грешат, а Баронс е умрял от някаква друга случайна причина, която няма никаква връзка с огледалата. Може би Крисчън ще чуе отговора ми, ще ми се изсмее и ще ми каже, че моята версия е пълна глупост и че повечето хора и Фае могат да използват това огледало или че проклятието на Крус е променило и това.