Един от нас

— Е? — попитах аз.

— Г-н Джеймисън ще ви приеме, сър — отговори той, а в очите му можеше да се прочете каква болка изпитва в момента. — Карайте по пътя до ей там, завийте наляво и приятен ден.

— Много добре! Благодаря за съдействието. И ако някога ви трябва резервация в E:Coli — само кажете името ми.

Лицето му се проясни.

— Там знаят ли ви?

— Мисля, че трябва да ме знаят. Последния път изчезнах, без да платя.

Потеглих, засилих по алеята надолу със значително по-висока от разрешената скорост и минах покрай малките къщички, пълни със заети творци, включително покрай офисите на Мери Джейн — най-новата виртуална филмова звезда. Мелк веднъж бил нает да я ескортира по време на някакво парти, като работата му се състояла основно да носи компютъра и монитора, където прожектирали лицето и отговорите й в реално време, а те били изработвани в момента от малка група аниматори и сценаристи, скрити в клозета, откъдето действали дистанционно. Гърбът му все още го понаболявал, но аз си мисля, че той счита това за връх в кариерата си.

Видях, че Джеймисън идва по алеята срещу мен и спрях непосредствено до кафенето, като по този начин прескочих поне седемдесет стъпала в йерархията и поведох една малка война за статуса си. Местата за сядане навън бяха свободни. Джеймисън седна на една маса и зачака търпеливо. Лицето му бе с лек грим, косата му изглеждаше изискано посребрена и бе облечен в хубав костюм.

— Добро утро, г-н Президент — поздравих аз. — Извинете, че ви измъкнах по този начин!

— Здравейте, г-н Томпсън. Мислех, че няма да ви видя повече.

Аз седнах.

— Не се притеснявай. Не съм дошъл за парите ти.

— Надявам се да е така. Да не би да има някакъв проблем?

— Опасявам се, че да. Не си ли чувал нещо повече около историята с изнудването? — Той поклати глава. — Ще чуеш. Шефът, онзи, който ръководеше Хамънд, поема нещата в свои ръце, а той е човек, който не се предава лесно. Един от неговите приближени вече се е обаждал на някои от другите жертви. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай.

— Някога възползвал ли си се от незаконните услуги на една организация — „РЕМтемпс“ — за временно прехвърляне на спомен?

Джеймисън придоби тъжен вид.

— Допускам, че този въпрос да има реторичен характер. Както обикновено, ти знаеш доста за мен.

— Не — казах аз, — само догадки. Но е добре, че се потвърждават. Виж, ситуацията е следната. Ченгетата знаят за тая мръсна изнудваческа история и отдалеч държат под око всички потърпевши. Това означава, че изнудвачите, които всъщност работят за Стратън, шефът на „РЕМтемпс“, трябва много да внимават, докато той подработи нещата с някой голям началник и едва тогава ще могат да се върнат към обикновения си ритъм на работа.

— Не съм забелязал никой да ме държи под око.

— Така е, защото не съм казал на ченгетата, че и ти си вътре.