Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
Да оправиш нещата не означава, че си решил всичките си проблеми — животът ти ще си остане повреден, но поне ще може да се използва отново.
Дек и аз прекарахме остатъка от следобеда у тях, на задната тераса. Пиехме бира бавно, надничахме отгоре в дворовете, слушахме тракането на пръскачките по ливадите и далечните детски гласове. Прегледахме пистолетите си и ги оставихме настрани. Измислихме пет начина да се измъкна от града, но нито един от тях не вършеше работа. Чудехме се не можем ли някак двамата с Дек да хванем натясно Стратън, но дори нямаше откъде да започнем. И така, млъкнахме и само наблюдавахме как небето първо леко се замъгли, а след това първите оттенъци на мрачината му придадоха невероятна дълбочина.
Понякога тичането след нещата не върши работа. Трябва да ги оставиш те сами да дойдат при теб.
20.
В осем и половина двамата с Дек спряхме в Хилс, малко по-надолу от къщата на Джеймисън. Колата му беше паркирана на алеята в градината — нали следобед му се бяха обадил и му бях казал по кое време ще се появи Куот. Помощничката на Джеймисън май се изкикоти, когато каза, че отива да го намери. Предполагам, клюката вече бе плъзнала. Надявах се, че тази история няма да стигне до списание »Пан Гелъктик «Сей У от»“, защото в обратния случай журналистите щяха да ме разкъсат от интервюта. Дек ме остави да сляза и продължи нагоре, за да паркира някъде там, след което се върна пеш и се скри от другата страна на улицата. Изчаках да изчезне от погледа ми и тръгнах към къщата на Джеймисън.
Двамата с Джеймисън седяхме във всекидневната и чакахме някой да почука на вратата. Все още се надявах, че Куот първо ще се обади, но ако дойдеше направо, Джеймисън щеше да стане и да отвори вратата. Куот едва ли щеше да започне да стреля от вратата, след като знае, че го чакат цял куп лесни пари. През това време Дек щеше да притича през улицата зад гърба му и след секунди вече щяхме да сме надделели. Никога не бях виждал самия Куот и нямах представа за физиката му. Винаги съм си го представял като типичен дребосък, но събитията от последната седмица ме навяваха на мисълта, че всъщност може и да изглежда по-иначе. Бях инструктирал Дек при първа възможност да опре пистолета в гърба на Куот и да му даде да разбере, че не се шегуваме.
Не разговаряхме много. Джеймисън седеше невъзмутимо на канапето и от време на време отпиваше от чашата си с уиски. Аз се изтягах на един кожен фотьойл с цвят на праскова и ми се искаше да можех да запаля. В девет без десет телефонът иззвъня. Джеймисън подскочи и това бе първият видим признак за нервността му. Остави внимателно питието си и вдигна телефона.
— Да — каза той спокойно, — аз съм.
След това лицето му помръкна.
— Не разбирам за какво говорите — погледна към мен. — Няма такъв човек тука.
Продължи да отрича още известно време, като използваше докрай актьорските си способности, но накрая ми подаде слушалката и каза:
— Мисля, че вашият вътрешен информатор е играл и с двете страни. Г-н Куот знае, че сте тук.
Изпсувах ядно и грабнах телефона.
— Здрасти, Куот! Няма ли да дойдеш да си поиграем? — изръмжах аз.
— Много смешно! — отговори Куот.
— Как разбра?
— Роумър ми каза, малко преди да изчезне от града. Наистина ли си мислиш, че можеш да ме изработиш толкова лесно?
— Заслужаваше си да опитам — отвърнах. — Защото аз така или иначе ще го направя — това е сигурно. Когато и да е, някой ден ще ти взема здравето.
— Виж какво — каза той с променен глас, — съжалявам, че ти скрих парите, съжалявам и че върнах криминалното ти досие в базата на полицията, но аз не съм виновен. Стратън ме накара. Нямах избор — ти най-добре знаеш какво представлява той.
— Да, зная, но това не променя нещата. Аз ти вярвах, а ти ме прецака. Опита се да ме насадиш на пачи яйца.
— Той ме държи в ръцете си, Хап. Здраво ме държи. Нямах друг начин.
— Явно се заблуждаваш, че това ме интересува.
— Хайде да сключим сделка — каза бързо Куот.
— Какъв е проблемът? — попитах аз, като все още се стараех гласът ми да не изразява радостта, че нещата изведнъж отново се връщат по местата си. — Да не би на отбора ви да му припари под краката?