Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
Още един знак, предполагам, на човека с костюма, който действа зад кулисите. Това означаваше, че положението ми поне не се бе влошило. Опитах се да проведа още един разговор, но се включи телефонен секретар. Затова се обадих на Мелк, получих определена информация и си я записах за по-късно.
След като паркирах и заключих вратите, извадих диска от джоба си и го пуснах в устройството. След това се прехвърлих в Мрежата и подкарах, като гледах да не обръщам внимание на огледалото за обратно виждане. Главната порта към зоната за възрастни бе задръстена и две лелички от Мрежата се занимаваха с една кола, пълна с момчета в тийнейджърска възраст, които изглеждаха много уплашени. Тези лелички, да ви кажа честно, и мене ме уплашиха — навъсени старици с дебели, безформени тела, червендалести, със сиви коси, вдигнати на кок. Дадох назад и тръгнах по друг път.
Като приближих района на Куот, намалих, защото не знаех дали не е сложил някакви защити, в случай че реша да си отмъстя за откраднатите пари и задето непрекъснато се опитва да ме прецаква. Спрях на края на улицата, но не видях нищо, което можеше да ми причини някаква неприятност. Това малко ме ядоса, трябва да си призная. Да не си мисли, че аз не разполагам със средства и начини да дойда и да му причиня макар и малки неудобства?
Грешка! Това, което имах на задната седалка, щеше да постигне много повече! Крабдадите са абсолютният мор за Мрежата — върхът при отмъстителната разрушителност. Нормалните компютърни вируси не могат да се качат и на малкия им пръст. Те са измислени от хакери, за да унищожават други хакери, но трябва да отидеш непосредствено до самия хакер и да му го предадеш лично. Преди това бях използвал такъв само веднъж и не бях допускал, че ще ми се наложи да го правя втори път.
Поех дълбоко въздух и излязох от колата.
На задната седалка седеше нещо, което приличаше на мумифициран скелет, облечен в тесен черен костюм. Няколко тънки, сухи косъма стърчаха от черепа му, но иначе костта на черепа изглеждаше сякаш бе олизана в гроба от много поколения червеи. Остатъците от кокалести ръце се подаваха от белезници, замрежени с паяжини, а в отворените челюсти на устата се бе настанил огромен космат паяк. Миришеше на тиня и на сенки, на жълта лунна светлина и на шумолящ вятър по върхарите на уродливи дървета.
Отворих задната врата. В първия момент не се случи нищо, но след това главата на крабдада се обърна бавно, за да ме погледне. В очните му кухини нямаше нищо, но звукът от прешлените на гръбначния стълб, които се триеха един в друг, беше достатъчен, за да ме накара да настръхна целият. Въпросът е, че такова нещо в истинския свят няма да изглежда страшно. Да, разбира се, ще е страшно при положение, че е истинско, но не и ако е изкуствен или механизиран модел, а точно за това става дума. Крабдадите са неща от Мрежата — когато сте там, те са съвсем истински. Няма смисъл да си повтаряте, че всъщност това е само един файл на един диск. Реалният свят престава да бъде крайъгълният камък и празникът на Вси Светии става истински.
— И така — казах тихо аз, — преди да ти дам кода, искам да разбереш нещо. Само трябва да влезеш в оная къща ей там. — Посочих натам и главата бавно се обърна към дома на Куот. — А кодът ще ти даде само петнадесет секунди — така че направи всичко, каквото можеш. И не наранявай кучето! Разбра ли?
Главата се наклони бавно надолу, после се изправи.
Върнах се няколко крачки назад, обърнах ръката си така, че да мога да виждам цифрите, които бях написал там.
— Осем. Едно. Седем. — След това направих още една крачка назад, ей така, за всеки случай. — Шест.
Той дори не излезе през вратата, а направи салто през предните седалки и се озова върху предния капак. После едва докосна земята и хукна към къщата на Куот. През това време тялото му приемаше истинската форма на крабдада — нещо като умрял слон, с вътрешностите навън и облян в кръв, но не толкова симпатичен. Започна да пищи, а звукът му приличаше на тоя на модема, само че усилен до милиард децибели.