Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
— Тогава типовете със сивите костюми кои са?
— Ангели, очевидно.
— Разбирам. А не трябва ли да благославят твоето име или нещо от този род, вместо да търчат из Лос Анджелис с рязани пушки?
— Нали знаете какви са ангелите! — вдигна рамене човекът.
— Не, всъщност не зная — отвърнах аз.
— Защо изглеждат еднакви? — попита Дек.
— Какво е значението на телата им?
От Дек обаче не можеш се отърва лесно:
— Защо не си носят ангелските тръби, ами носят пушки.
— Шегуваш ли се? — засмя се човекът. — Знаеш ли как стрелят тръбите? Само с едно от тези бебчета може да се превземе цял квартал. Но аз съм им забранил да ги използват.
— Глупости! — каза Дек. — Тръбите са си тръби.
— Какво, мислиш, се случи в Йерихон. Те действат с ултразвук. На същия принцип рязахме и при строителството на пирамидите.
— Тях ти ли ги строи? — попитах аз.
Човекът придоби свенлив вид.
— Помогнах. Иначе никога нямаше да ги довършат. — После учудено поклати глава. — И все пак стана много бавно. Трябва да съм бил наистина отегчен.
— Лягам пак да спя — обяви Дек, — и като стана, искам този образ да го няма тук.
— Аз и без друго си тръгвам — каза човекът и се изправи. — Исках само да видя как е Хап.
— Чакай малко — казах аз, — предния път с Хелена ни остави да се разправяме с двама въоръжени психари. Няма да ми изчезнеш пак така!
— Всъщност, ще се убедиш, че в случая наистина съм ви помогнал в определена степен — каза той. — Освен това, аз не мога да се намесвам непосредствено. Има си граници какво мога и какво не мога да правя.
— Да, забелязали сме — изсумтя Дек. — През последните няколко хиляди години.
— Проблемът не е мой, момчета — отсече човекът — От време на време трябва и вие да поемате отговорности.
— А защо позволи…
— Не ми задавайте такива въпроси. Хората водят войни, хората замърсяват реките, хората блъскат деца с колите си, след като са пили повечко бира. Нищо не се е случило преди да се случи, а аз не мога да връщам нещата обратно. Не обвинявайте мен, не обвинявайте събитията — обвинявайте себе си.
— Ангелите — помирително казах аз, — взеха двама от приятелите ни. Искаме да ни ги върнат.
— Сигурно искате — каза човекът, който веднага възвърна доброто си настроение.
— Защо? Не можеш ли да ги накараш да ни ги върнат?
Той поклати глава.
— Не мога да ги накарам. Това, което мога, е да създавам ситуации и понякога да скривам някои неща от тях, да преградя пътя им към света. Щяха много по-рано да те открият, ако от време на време не те бях скривал от зрението им. А сега ви препоръчвам да се съсредоточите върху Стратън.
— Майната му на Стратън. Искам Хелена да се върне.
— Повярвай ми — каза той, — и мисли за Куот. Разделяй и владей.
— А защо трябва да ти вярваме? — попита Дек. — Искам да кажа, че костюмът ти наистина е хубав, всичко ти е точно, но обикновено, когато някой на нашата планета се обяви за Господ, веднага му даваме торазин и му надяваме усмирителна риза.
Човекът въздъхна и погледна надолу към будилника. Будилникът вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Да, знам. Непрекъснато съм изправен пред подобно недоверие.“
Дек и аз стояхме настроени войнствено и чакахме смислен отговор. Никой мухльо не може да ни поучава, пък бил той и божество. Такива сме си ние.
— Ще ви дам знак! — каза той. — Добре, нека бъдат три!
Започна да движи ръцете си по някакъв странен начин, все едно, че жонглираше без топки.
— Хап, ти ще разбереш, че не можеш да намериш нещо и после ще се сетиш защо. Дек, ти вече си го намерил и ти желая всичко най-добро. А сега, за последния ми знак…
Въздухът над ръцете му започна бавно да излъчва светлина и се видяха три различни кълба, които се движеха в определен ред. За секунди те се превърнаха в кълба от оранжев огън, а сърцевината им бе нажежена до бяло. Той си поигра с тях още около секунда, след което изведнъж щракна с пръсти.
Кълбата се преобразиха в сини пеперуди с размерите на малки птички, които запърхаха за момент из стаята, после се превърнаха в сняг, който падна на килима и се стопи.
— Довиждане — каза човекът и изчезна.
Дек, будилникът и аз гледахме втренчено мястото, където той бе стоял. След малко Дек се изкашля.
— Чудна работа — каза той.
В седем сутринта вече чуках на вратата на Вент. Юмруците тъкмо започваха да ме наболяват, когато електронният панел присветна и едно рошаво лице се вгледа в мен.