Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
Прелистих няколко страници, след което промених решението си и върнах бележника в чекмеджето. Дневникът приличаше на колекция от писма от първата ми любов или от един по-ранен Хап. Ако нещо от всичко това е имало някакво значение за мен, то вече бе станало част от мен. Нямаше нужда да пазя пликовете като доказателство, че писмата са били изпратени.
Оставих телефонния секретар на мястото му и го помолих да пренасочва разговорите ми към Дек. Той се съгласи и беше учудващо учтив. Заключих апартамента и качих куфара в асансьора. Долу във фоайето забелязах Тид, който бе във фурията си, като помагаше на един собственик на щанд да измъкне парите на няколко туристи. Когато свърши работата и туристите се заклатушкаха, натоварени с очарователни парченца дърво, събрани покрай брега, и всякакви други дивотии, аз го поканих да пийнем по бира на бара, където бях чакал Дек и Лаура. Струваше ми се, че оттогава е минал цял месец. Дадох му резервен комплект от своите ключове и го помолих да наглежда апартамента през следващите шест месеца. За толкова ми беше платено — след това собствеността щеше да бъде преотстъпена на друг. Тид беше чудесен и обеща да изпълни молбата ми. Бил говорил с Вент и разбрал, че имам някакви неприятности. Не вярвал да съжалявам, задето съм си разчистил сметките — не всеки ден човек получавал подобна възможност. Другото съм щял да преживея.
След това влязох в колата и подкарах. Излязох от Грифит, като запаметявах гледките, и след поредицата завои навлязох в Холивуд и Бевърли Хилс. Минах още веднъж назад и завих по „Сънсет“ при „Ла Сиенега“ и стигнах до брега.
Докато карах, се чувствах спокоен и почти щастлив, сякаш бях постигнал целта на живота си. Не знаех какво да очаквам от предстоящата вечер. Най-много да успея да говоря с Куот, при това, ако имах късмет, ала не вярвах да мога да се справя със самия Стратън. Целият смисъл да действа с подставени лица като Роумър и Куот, бе да се пази колкото се може по-надалеч от бойното поле и засега бе неуловим. Човекът с костюма ми бе казал да се съсредоточа върху Стратън и това мислех да направя през оставащото ми време. Помислих си да се обадя на Травис и да го питам няма ли начин да ми даде още малко време. Щеше да бъде безсмислено и не му се обадих. Травис не вярваше, че Хелена е отвлечена. Той не вярваше в теорията за извънземните и аз със сигурност нямах намерение да го посвещавам в новата информация. Ако му кажех, че мисията ми е възложена от Господ, най-много да си спечеля специално помещение за психично болни, а така поне ще ме оставят в обща килия. Травис си има собствен план за действие и отмята всяка изпълнена точка, което го кара да се чувства нормално. Ако сте ченге в град, който се задушава от престъпления, трябва винаги, когато това е възможно, да печелите битките си. Тази вечер щеше да бъде отбелязана за изпълнена точката „фиаското «Трансвърчуъл»«, макар че никой освен него, мен и семействата на жертвите вече не се интересуваше от тази работа.
Може би Дек щеше да продължи да се занимава с проблема без мен, но едва ли шансовете му щяха да бъдат големи. А това исках да довърша аз. Исках да вярвам, че мога да поставя нещата по местата им сам. Може би това ме правеше толкова глупав, колкото и Лаура, когато излязла от сянката и убила един човек, който е навредил съвсем малко, с надеждата, че по такъв начин ще оправи целия свят. Понякога обаче животът толкова се обърква, че се налага да спреш и да го оправиш, защото в противен случай той просто не може да върви. Не можеш непрекъснато да ходиш по въже.