Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
— Исусе, Хап! — каза Вент с чувство. — Нали знаеш, че по това време не работя, бе човек.
— Приеми го като приятелско посещение тогава — отговорих аз. — И побързай.
— Гости приемам само следобед — прозя се той. — Нямаш късмет.
— Отвори проклетата врата — изкрещях аз, а след това казах малко по-тихо: — Имам пари.
Електронният панел изгасна и аз зачаках на стълбата, подскачайки от крак на крак. „Низината“ под мен сънливо се размърдваше за нов живот, но аз изобщо не се чувствах спокоен. Съветът на човека с костюма ме подтикна към един план. Той беше кофти, за съжаление, не се разпростираше кой знае докъде, но беше всичко, което можех да измисля, и исках да го започна веднага. Бях ядосан и нервиран от пътуването от паркинга на летището на Лос Анджелис до Грифит. Бях се зарекъл, ако преживея този ден, да не стъпя повече в кола и да лобирам в Конгреса за забраната им за вечни времена.
Най-сетне врата се отвори и видях, че Вент стои пред мен прав с измачкан халат.
— Всичките ли?
— Даже не се и доближават до сумата — казах аз. — Трябва ми нещо друго.
— Буташ ми кофти номер — отвърна той, но се дръпна встрани, за да мога да вляза.
— Имаш ли крабдади?
— Имам два — страхотни. Давам ти ги двата за триста.
— Искам само един и имам само сто долара — казах аз и му подадох парите на Дек. — Тъй като не можеш да устоиш, ще ми го продадеш. А освен това, ще ми разрешиш да използвам телефона ти и ще ми дадеш още малко време за парите, които ти дължа.
— И защо? — попита той малко объркан.
— Защото Господ е на моя страна.
Вент задържа погледа си за малко върху мен и въздъхна. Той хлътна навътре в леговището си, където държеше специалния си хладилник и започна да рови в него. Междувременно аз грабнах телефона и набрах номера на „РЕМтемпс“.
Независимо от ранния час Сабрина вдигна телефона още при първото позвъняване. Тя неотклонно вярваше в общоприетата максима, че като отиваш първи на работа това непременно буди у другите чувство на страхопочитание. Това у мен лично в най-добрия случай буди само съжаление.
— Сабрина — казах аз, — Хап Томпсън на телефона.
Последва пауза.
— Какво искаш?
— Искам да направиш нещо за мен.
— Вече предадох на г-н Стратън твоите думи — каза тя с глух глас. — Не ми се видя да е особено уплашен. И не, не е в офиса, и не, не знам къде е.
— Трябва ми пощенският код на „РЕМтемпс“ — казах аз, — както и електронният ключ.
— Какво ще правиш с тях?
— Ти само ми ги дай!
Гласът й бе напрегнат.
— Ще навредиш ли на компанията?
— Не — казах аз, колкото се може по-любезно. За части от секундата видях света през нейните очи, свят, в който фирмата е твоето семейство, вярваш на лозунгите и на лъжите й и намираш сили да слагаш надписи в столовата, които да напомнят на хората, че трябва да почистват след себе си и да не крадат чуждото мляко.
Тя ми ги каза. Записах ги на парче хартия и затворих телефона. Вент беше зад мен и държеше компютърен диск. Подадох му хартийката и той седна зад един компютър, който бе изолиран от другите. Пъхна диска в машината и набра информацията, която му бях дал. Гледахме на екрана как файлът на диска поглъща информацията, нараства и от него се ражда друг файл. След секунди той беше толкова голям, че успя да изяде оригиналния и пак остана само един крабдад. На екрана се появи четирицифрен код, който записах на ръката си.
Вент стана и ми даде диска.
— Използвай го умно и с акъл — посъветва ме той. — Ето ти и един подарък.
Той бръкна в гънките на халата си и извади пистолет. Взех го и го погледнах:
— За какво ми е?
Той се почеса по главата:
— Честно да ти кажа, не зная. Хладилникът ми каза да се държа добре с теб. Никога не ми се е случвало, всъщност, това чудо никога досега не е говорило и… Исусе, толкова е рано, че направо не мога да мисля и не зная защо го правя.
— Благодаря ти — казах аз и го потупах по рамото. — Трябва да тръгвам. Ще ти дам парите.
— Да, имай грижата — каза Вент, — и не забравяй каква е лихвата ми!
Опитах се да измисля къде е безопасно да паркирам колата и реших, че подземието на моята сграда не е по-лошо от което и да е друго място. По пътя се обадих на Травис. Той каза, че на петима от тези, за които имали листове с информация за изнудване, се бил обадил някакъв мъж на име Куот и че всички от списъците в момента били под полицейска охрана. Напомни ми също така, че искал да ме види в Управлението тази вечер и че ако не се явя, веднага ще пуснат заповед за общонационално издирване. Но от него научих и една положителна новина, макар и тя да звучеше малко странно — когато ченгетата в Кресота Бийч пристигнали в училището, те не открили никакви тела. Три часа по-късно в една кола на паркинга на Джаксънвил били намерени двама от отдел „Сигурност“ на „РЕМтемпс“ — очевидно се били застреляли един-друг.