Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
— Нека да ти кажа направо, че ще съм много щастлив да видя този негодник прецакан! — каза той и думите едва не заседнаха в гърлото му.
Нямаше как да си признае какво му се е случило сутринта — въпрос на чест между хакерите е да докажат, че тяхната система може да издържи на всичко, което другите могат да измислят, — ала тонът на гласа му издаваше всичко. Крабдадът бе свършил работата си чудесно, като бе причинил достатъчно щети, за да влуди и да докара Куот до отчаяние, но бе оставил и достатъчно доказателства, за да може да бъде проследен откъде се е появил и кой го е изпратил. Това бе и явен намек, че Стратън е решил да го остави на акулите.
— Добре, ела у Джеймисън, както беше по план — казах аз, — и ще говорим.
— Да не си полудял? Вярвам ти толкова, колкото на това, че баба ти е мъж. Роумър може и да ти е повярвал, че ченгетата не знаят за Джеймисън, но аз не. Предполагам, че те са се скатали някъде по стаите и ме чакат, за да ме окошарят.
— Да, бе — отвърнах аз, — благодарение на теб сега полицията ме търси за Трансвърчуъл! Не си забравил, нали? Така че с полицаите няма как да си ходим на гости и да си пием пиенето заедно.
— Няма да дойда там и това е окончателно. Имам и по-добра идея.
— Каква е тя?
— Ти искаш Стратън и аз го искам. Дай да го намерим и да го довършим заедно.
— Виж, Куот, ако знаех къде е Стратън и можех да го сбарам сам, да не мислиш, че сега щях да си губя времето в приказки с теб?
— Не, но аз работя с него. Мога да му се обадя и да го накарам да дойде някъде, понеже трябва да му кажа някои неща, но не са за по телефона.
Бинго. Изведнъж се появи път към върха и нямаше да има нужда двамата с Дек и пръста да си мръднем. Толкова бях стъписан от благоприятното стечение на обстоятелствата, че ми трябваха няколко секунди да обмисля положението от всички страни. Куот можеше да се опита да ме прекара, но той не знаеше, че Дек е тук и ми пази гърба. А вероятността той да иска да си отмъсти на Стратън за унищожаването на скъпоценния му уебсайт бе доста голяма. Ако си променеше мнението в последната секунда, просто щях да го елиминирам. Каквото и да му се случеше оттук нататък, Куот вече си го беше заслужил. Помислих си, че видя ли пак Господ, ще трябва да му благодаря за идеята да внесе раздор в редиците на лошите.
— Добре — казах аз и му дадох адреса на „Авокадо“ — уреди да се срещнем там след четиридесет минути.
— По дяволите — каза Куот, — откъде знаеш, че той се мотае там.
— Аз съм добре информиран. Ела малко по-рано — нали трябва да подготвим посрещането. И не се опитвай да ме измамиш, приятелю, защото в противен случай ще ти се наложи да разбереш колко гаден мога да бъда.
Телефонът замлъкна.
— Добре — казах на Джеймисън, — сега искам да напуснеш къщата. Иди хапни с някого или се обади на „Слийп Ийзи“ и се поупражнявай малко. Прекарай нощта другаде. Не знам доколко мога да се доверявам на този човек, но не искам да ти навреди.
Той кимна и ме проследи с поглед, докато изхвърчах навън.
Дек стоеше в живия плет на отсрещната страна на улицата. Когато чу, че вратата се отваря, той си проби път сред клонаците и притича към мен. На лицето му имаше изписана голяма въпросителна.
— Планът се промени — казах му аз. — Роумър ме е издал на Куот, но той пък, най-неочаквано, се отказва от Стратън. Ще го нападнем заедно в дома на Хамънд. Отиваме там.
— Откъде знаеш, че ще е там?
— Куот ще му се обади да дойде.
— Ще се обадиш ли на Травис?
— Не — отвърнах аз, — или сами ще се оправяме, или хич.
Къщата на Хамънд изглеждаше по абсолютно същия начин, както при първото ми посещение — само някакво мижаво осветление във всекидневната. Дек и аз поседяхме в колата и погледахме, но не забелязахме никакво подозрително движение. Куот или вече беше пристигнал, или закъсняваше. Реших да го чакам вътре в къщата и отворих вратата на колата. В последния миг ме осени една идея и взех будилника, който седеше на арматурното табло. Казах му да не се обажда без изричното ми разрешение и го пуснах в джоба на ризата си.
— Как ще разбера, че имаш нужда от помощ? — попита Дек.
— Не зная — отвърнах аз. — Чакай, Лаура казвала ли ти е как изглежда Куот?
— Да. Половин час ми разправя за него през оня следобед, малко преди да бъдем отвлечени. Мисля, че я е прекарал — през оная нощ, когато е прехвърлила спомена.