Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Той изпусна дъх и няколко дълги секунди ми се струваше, че дишането му няма да се възобнови. Но ето че въздъхна и каза:
— Но и това… и това… няма значение.
Благодарих и му стиснах ръката, която напомняше студен восък и остави хлад в дланта ми, после излязох, седнах в наетата кола и се върнах в града, където изпих чаша уиски — не по случай успеха, а за да разтопя леда, набит до мозъка на костите ми не от студения вятър, а от ръката на стареца.
Така изясних, че Мейбъл Карудърз се е разорила, но се е омъжила за богат мъж от Запада. Или по-точно, от онзи край, който в Савана наричат „Запад“. Ама че смехория. Богатият мъж от Запада също се беше оженил за нея заради парите й. Сигурно им е било много весело, когато са разбрали каква е истината. Напуснах Савана на другия ден, но едва след като разгледах семейната гробница на Карудърз, където мъхът облазваше буквите на това велико име, а ангелът беше останал еднорък. Но това нямаше никакво значение, защото цялата фамилия лежеше вече в гробницата.
И тъй, почуках и този път се чу силно кънтящ звук. Затова подпъхнах лоста още по-дълбоко. В 1914 съдията не е изплатил ипотеката с парите на жена си. С какво се е занимавал той по това време? Обработвал е плантацията и е заемал поста главен прокурор на щата при мандата на губернатора Стантън. Добре, но памучната плантация не може да даде за един сезон 44 000 долара (той беше внесъл именно такава сума, защото, както се изясни, внесените в 1910 година 12 000 долара бяха от ипотека за къщата в Бърдънс Лендинг, а накрая той бе разчистил едновременно двете ипотеки). А заплатата му като генерален прокурор е била 3400 долара годишно. В един южен щат трудно можеш да забогатееш от тази длъжност. Законно поне.
Но през март 1915 съдията постъпва на хубава, дори много хубава работа. Той подава оставка от поста генерален прокурор и става юрисконсулт и подпредседател на компанията „Америкън илектрик пауър“. Няма нищо чудно в това, че компанията е наела за юрисконсулт такъв способен юрист като съдията Ъруин. Но тя би могла да наеме сума способни юристи срещу заплата, много по-ниска от 20 000 лири. И освен това не можеш да ликвидираш в 1914 ипотеки с пари, спечелени в 1915. При почукването все още се чуваше кънтящ звук.
Така за първи път ми се наложи да играя на фондовата борса. Сдобих се с една обикновена акция на „Америкън илектрик пауър“, която сега, в разгара на депресията, не струваше почти нищо. Но този къс хартия излезе доста скъп. Особено на някои хора.
Сега аз бях акционер и имах право да зная как ще се погрижи компанията за моите капиталовложения. Затова реших да се възползувам от това си право. И отидох да прегледам отчетните книги на компанията. От тях, буквално от праха на времето, извадих някои интересни факти: през май 1914 Монтъгю М. Ъруин е продал по номинална стойност петстотин обикновени акции на Уилбър Сатърфийлд и Алекс Кантър, които, както установих по-късно, са били на работа в компанията. Това означаваше, че през май Ъруин е имал достатъчно пари не само да ликвидира ипотеката, но и да му остане нещичко. Но кога се е бил сдобил с тези акции? Това се изясни лесно. През март 1914 компанията е била реорганизирана, след което е пуснала в обращение голям пакет нови акции. Ъруиновите акции са били част от този пакет. Някои от хората на компанията са ги дали (а може би продали?) на Ъруин, а други са ги изкупили обратно. (Ъруин сигурно се е хапал, дето не трябва, защото малко след продажбата акциите са започнали да се качват и са се качили доста много. Дали господата Сатърфийлд и Кантър не са подвели Ъруин? Те са били стари служители, запознати отблизо с всички операции. Но Ъруин и без това е бил принуден да продава, и то незабавно. Ипотеката не можела да чака повече.)