Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Или може би смяташе, че светът принадлежи на него.
Рим.
Вечният град!
Изглеждаше така, сякаш знаеше за сънищата на Пърси, сякаш е готов за богинята на Земята, която се канеше да унищожи цялата човешка цивилизация. Този град, който се издигаше на това място от хиляди години, като че ли й отговаряше и я предизвикваше: „Искаш да унищожиш този град ли, кална повлекано? Само опитай!“.
С други думи, това бе тренер Хедж на градовете на смъртните.
Само дето бе по-висок.
— Ще кацнем в онзи парк — съобщи Лио, като посочи широко зелено пространство, осеяно с палмови дървета. — Да се надяваме, че мъглата ще ни придаде вид на гигантски гълъб или нещо такова.
Пърси съжали, че Талия, сестрата на Джейсън, не е с тях. Тя умееше да манипулира мъглата така, че хората виждаха това, което тя иска. Пърси никога не бе владял това умение добре. А сега просто си мислеше: „Не гледай към мен!“ и се надяваше, че римляните няма да забележат огромната бронзова трирема, която се спускаше към града в сутрешния час пик.
Това, изглежда, проработи. Пърси не забеляза коли, които излизат от пътя, или римляни, които сочат към небето и крещят: „Извънземни!“. Арго II кацна на една тревиста поляна и греблата му се прибраха. Шумът от трафика бе навсякъде, но самият парк изглеждаше спокоен и изоставен. Вляво от тях една зелена ливада се спускаше към малка горичка. Стара вила се гушеше в сянката на странни борови дървета с тънки стволове, които се издигаха на десетина метра, преди да се разперят в пухкав гъсталак. Напомниха на Пърси за книгите за д-р Сюз26, който майка му четеше като малък.
Вдясно от тях, застанала на върха на хълм, имаше широка тухлена стена с пространство за стрелци, може би останала от Средновековието, а може би от Античността. Пърси не можеше да прецени.
На север от тях, на около километър и половина през възвишенията на града, над покривите се издигаше върхът на Колизея. Когато го видя, краката му потрепериха. Мислил бе пътуването си до Аляска за екзотично, но сега бе в сърцето на старата Римска империя, вражеска територия за всеки гръцки герой. По някакъв начин това място определяше живота му точно толкова, колкото и родният му Ню Йорк.
Джейсън посочи към основата на крепостната стена, където стълби се спускаха към някакъв тунел.
— Знам къде сме — каза той, — това е гробницата на Сципион.
— Това не беше ли пегасът на Рейна? — намръщи се Пърси.
— Не — намеси се Анабет, — става дума за стар благороднически род от Рим. Това място е невероятно.
— Изучавал съм стари карти на града — кимна Джейсън, — винаги съм искал да го посетя, но…
Никой не си направи труда да довърши изречението. Пърси видя по лицата на приятелите си, че те са удивени като него. Бяха успели. Бяха кацнали в Рим.
В истинския, стария Рим.
— Какъв е планът? — попита Хейзъл. — Нико ще оцелее най-много до залез слънце. А градът се очаква да бъде унищожен още преди това.
Пърси излезе от унеса си.
— Права си. Анабет, можеш ли да намериш мястото, което търсеше на бронзовата карта?
Сивите й очи потъмняха, а Пърси разбра значението на погледа й: „Дръж спомена за съня си за себе си“.
— Да — отвърна бавно тя, — то е по течението на река Тибър. Мога да го направя, но трябва…
— Да ме вземеш със себе си — довърши Пърси. — Да, така е.
Анабет го изгледа на кръв.
— Това не е…
— Безопасно — отново довърши мисълта й той. — Не е безопасно един герой да крачи сам из Рим. Ще дойда с теб, докато стигнем Тибър. Ще използваме онова препоръчително писмо, стига да срещнем бог Тиберин. Може би той ще помогне. От там нататък продължаваш сама.
Погледите им се срещнаха, но Пърси не отстъпи. Когато с Анабет бяха станали гаджета, майка му бе казала: „Доброто възпитание изисква да изпратиш любимата си до вратата“. Щом беше така, то доброто възпитание се предполагаше да изисква и да я изпратиш до началото на нейния смъртоносен подвиг.
— Хубаво — промърмори тя. — Хейзъл, сега, след като стигнахме града, можеш ли да разбереш къде точно е Нико?
Хейзъл премигна, все едно излизаше от хипноза. Беше се загледала в надприказващите се Пърси и Анабет.
26
Прочут американски писател, автор и илюстратор на десетки детски книги. — Бел.пр.