Момчешки живот

Дори не погледна към жена си и детето. Излезе навън, комарникът се хлопна и чух двигателя на пикапа да се дави.

Не можех да се откъсна от Чили Уилоу. Години по-късно щях да науча за „химията“, която се получава между двама души и какво означава това; татко щеше да ми разкаже за „птичките и пчеличките“, но, естествено, отдавна щях да съм научил подробностите от съучениците си. В този миг обаче бях наясно само, че изпитвам копнеж: да съм по-голям, по-висок, по-силен и красив. Да съм способен да целуна устните на прелестното й лице и да върна назад времето, така че Чили да не държи детето на Бил на ръце. В онзи миг онова, което исках да й кажа, се свеждаше до: „Трябваше да ме почакаш!“

— Върви си у дома, където ти е мястото, хлапе! — каза г-жа Пърсел.

Тя ме наблюдаваше напрегнато, беше спряла да плете и се зачудих дали знае какво става в главата ми.

Никога повече нямаше да стъпя в този дом. Никога повече нямаше да видя Чили Уилоу. Знаех го и я изпивах с очи, докато още можех.

Отвън Бил се облегна на клаксона. Бъба отново се разплака.

— Благодаря! — казах на Чили, взех си мократа риза и излязох навън под жежкото слънце.

Пикапът бе боядисан в грозно зелено, страните му бяха очукани, купето му — килнато наляво. От огледалото за задно виждане висяха чифт червени кадифени зарове. Покатерих се на седалката на пътника и отзад ме ръчна пружина. На пода между седалките имаше кутия с инструменти и намотки с жици, и макар прозорците да бяха свалени, в пикапа миришеше на пот и се носеше неприятна сладникава миризма, която по-късно започнах да свързвам с мъчителна бедност. Погледнах към вратата на къщата и видях Чили да излиза на светло, прегърнала детето си.

— Спри да му вземеш мляко, Бил! — викна тя.

Съзирах и майка й, застанала в застоялия сумрак зад нея. Осъзнах, че техните лица много си приличат, макар че едното бе вече износено от времето и обстоятелствата, а вероятно и от много разочарования и горчивина. Надявах се, че на Чили тези преживявания ще й бъдат спестени. Надявах се никога да не заключи усмивката си и да не забрави къде е скрила ключа за нея.

— Айде сбогом! — каза ми тя.

Махнах й. Бил подкара камиончето си и докато се отдалечавахме от къщата, между мен и Чили Уилоу по пътя се вдигна прахоляк.

Имаше поне миля или даже повече до началото на паважа. Бил караше мълчаливо и ме остави на бензиностанцията в края на военновъздушната база. Докато слизах ми каза:

— Хей, момче! Да внимаваш къде си пъхаш инструмента, чу ли!

След това се отдалечи и ме остави самичък на горещия асфалт.

Болката е нищо за мъж като мен.

Работникът на бензиностанцията ми показа къде е монетният телефон. Понечих да сложа четвъртака с главата на Меркурий в слота, но не можех да го пусна. Беше излязъл от портмонето на Чили Уилоу. Просто не можех. Помолих служителя да ми услужи с четвъртак и му обещах татко да му го плати, когато дойде.