Момчешки живот

— О, Боже! — каза майката на момичето и остави иглите си. — Бъба се събуди!

Тя се изправи и тръгна по посока на плача, а джапанките й шляпаха по неравния под.

— Ще го нахраня след малко! — обеща Чили.

— Нее, аз ще го оправя. Бил скоро ще се върне и на твое място щях да туря пак тоя пръстен. Знаеш какви го прихващат!

— Ъхъ, как да не знам! — промърмори под нос момичето.

Сиянието в погледа й угасна. Тя намаза с йод последната драскотина от трън и сложи капачката на бутилката.

— Готово. Свършихме!

Майката на Чили се върна, понесла дете, което нямаше и година. Стоях в средата на стаята и кожата ми още пищеше, а Чили се изправи плавно и влезе в кухнята. Когато се върна, на третия пръст на лявата си ръка имаше тънка златна халка. Взе бебето от майка си и започна да го люлее и да му гука тихо.

— Гласовит е! — заяви по-възрастната жена. — Ще е голям дивак, това е сигурно… — тя се приближи до прозореца и дръпна тънкото перденце. — Ето го и Били. Скоро ще те закараме у дома, приятелче.

Чух дрънченето на пикап, който кажи-речи се качи на верандата. Отвори се и се тресна врата. След това през комарника влезе Бил, който се оказа висок и слаб, имаше войнишка подстрижка и беше на цели осемнайсет години. Носеше мръсни джинси и синя риза с мазно петно отпред, кафявите му очи бяха прихлупени от надвиснали клепачи и дъвчеше кибритена клечка.

— Кой е тоя? — попита още от вратата.

— Момче, на което му трябва превоз до Зефир! — заяви майката на Чили. — Затрил се в гората.

— Ич не съм го помъкнал до Зефир! — възрази Бил с гримаса. — В тоя камион е горещо като в ада!

— Къде си ходил? — попита Чили с бебето на ръце.

— Оправих оня двигател на стария Уолш. И ако си мислиш, че ми е било забавно, потърси си друга мисъл! — той я стрелна с поглед, прекосявайки с няколко крачки стаята на път към кухнята.

Видях го как гледа право през Чили, сякаш тя дори не беше там, а нейният поглед се изпразни.

— Взе ли някакви пари? — подвикна след него майката на Чили.

— Ахъ, взех някви пари! Да не мислиш, че съм идиот, дето няма да вземе пари за такава работа?

— Бъба се нуждае от прясно мляко! — каза Чили.

В кухнята чешмата напомпи зеленясала вода.

— Мамка му — промърмори Бил.

— Е, ще закараш ли това момче до Зефир или не? — попита майката на Чили.

— Не — отвърна младежът.

— Ето — Чили подаде бебето на майка си. — Тогава аз ще го закарам.

— Я па я виж тая! — Бил се върна в стаята, понесъл кафявата си вода в още една чаша от желе с Флинтстоун на нея. — Хич никъде няма да го караш, кат си нямаш книжка!

— Разправям ти аз, че трябва да…

— Хич ти не требе да караш коли! — заяви Били и пак погледна право през нея. — Мястото ти е в тая къща. Кажи й, госпожо Пърсел!

— Хич нема да подпявам никому! — обади се майката на Чили, но не взе детето от нея. Седна в своя люлеещ се стол, пъхна цигарата в уста и сграбчи куките за плетене.