Без теб

– Мръсник! – изсъска Малвина, като се вкопчи в ръката на Марк.

Малките ѝ крака ритаха коленете на Марк. Той се поколеба дали да не я фрасне, за да реши проблема поне за момента, но после се отказа. Само се задоволи да протегне ръка и да я държи на разстояние. Малвина се вкопчи в сакото на Марк, като щипеше и късаше каквото ѝ падне с всички сили. Само че те не ѝ стигаха при двубоя с Марк. Битката бе неравна. Той отново я отблъсна и главата ѝ се опря в стъклото.

Марк въздъхна. Под дългите си разрошени коси Малвина прикри една злорада усмивка. Ликуваше. По време на сборичкването им от джоба на Марк се бе изхлузил плик и бе паднал под седалката, без той да забележи. Малвина трябваше само да чака да остане сама, за да го вземе. Може би в него нямаше нищо особено: някакви бележки, телефонна сметка. Или нещо друго...

Maрк бе отворил чантата ѝ от изкуствена крокодилска кожа. Пликът щеше да почака, но този кучи син нямаше все пак да се осмели...

– Не прави това, Витрал!

Maлвина беснееше заради безпомощността си.

– Май загрявам нещо... Какво криеш вътре, малка хитрушо?

Ръката на Марк внимателно опипваше на сляпо съдържанието на чантата. Ключове, телефон, червило, портмоне – и то от крокодилска кожа, сребърна писалка, малък органайзер... Ръцете на Малвина затрепериха. Тя сякаш губеше контрол. Марк гореше от напрежение. Видът на органайзера я побъркваше. Не бе точно органайзер, а малък бележник. Около седем на десет сантиметра. Марк вече бе отгатнал причината за ужаса на Малвина. Това бе дневникът ѝ или нещо подобно.

– Мъртъв си, ако го отвориш, Витрал!

– Тогава изплюй камъчето! Какво знаеш за Гран-Дюк?

– Мъртъв си! Кълна ти се...

– Tолкова по-зле за теб...

С едната си ръка Марк запрелиства малкия бележник. Почти върху всички страници имаше едно и също. Малвина бе украсила страниците вляво с рисунки, снимки и колажи, а на страниците вдясно бе написала със ситния си детски почерк по три реда. Три кратки реда, които бяха изписани калиграфски и приличаха на мънички поеми.

Несъмнено той бе първият, който отваряше бележника, а и първият, който щеше да го прочете. Марк продължи да насочва дулото на маузера към Малвина. Младата жена дебнеше и най-малкото му разсейване или отпускане, за да го хване за гърлото. Той се спря на едно случайно място. На лявата страница бе залепена религиозна рисунка – разпятие. Само че увенчаната с тръни глава върху голото тяло на Христос бе заменена с главата на младеж с огнен поглед, несъмнено някаква телевизионна звезда, която Марк не познаваше. Той тихо прочете написаното на дясната страница:

Да оформя гънките ти с броеницата си,

да докосна тялото ти върху кръста,

да ти се отдам...

– Малка мъченица на дребно – процеди през зъби Марк. – За това ли мислиш по време на служба, докато гледаш младия Христос...

Малвина излая:

– Tвърде тъп си, за да разбереш! Това са хайку. Японски поеми. Над умствените ти възможности са!

– Ами баба ти? И тя ли е толкова тъпа? Мога да ѝ изпратя съобщение, не мислиш ли?