Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
За времето, през което Катя управляваше старческия дом, възрастните хора в него си бяха върнали желанието за живот. Сега бяха готови за съпротива и сестра Барбара не успяваше да им се наложи. Отказваха да се подчинят, когато тя им казваше, че е време за лягане, а когато се опита да заключи вратите, те застанаха пред тях и настояха да дойдат и други служители. Ако храната не беше вкусна, те шумно се оплакваха и отказваха да се хранят; все повече от пенсионерите искаха и ключа от фитнеса. Много от тях започнаха да разпитват какви лекарства им дават и не искаха да ги пият, докато не получат отговор на всичките си въпроси. Когато сестра Барбара неразумно се опита да ограничи пиенето на кафе до две чаши на ден, те събориха кафеварката на земята. И докато „Лигата на пенсионерите“ беше изцяло погълната от планирането на новото си престъпление, всичко в старческия дом „Диамант“ отиваше по дяволите. Марта виждаше какво става и раздаваше на всички от своите плодови дражета.
Сестра Барбара се взираше във възрастните обитатели на дома през стъклената преграда и разсеяно слушаше бърборенето им. Ана-Грета беше пуснала грамофона си, Долорес пееше, а двама от старците хъркаха. Сега беше по-спокойно, но по-рано през деня беше настанал такъв хаос, че тя едва не си изпусна нервите.
В новите старчески домове на всяка цена трябваше да има собствен кабинет с врата, която може да се затваря, и прозорец, който гледа към двора, а не към всекидневната, както беше тук. Веднага щом купят новите старчески домове, двамата с Ингмар щяха да се заемат с управлението им и всичко щеше да се оправи. Тогава щеше да се наложи той да й даде по-голяма свобода за действие, за да организира нещата, както намери за добре. Щеше да им трябва повече персонал, това беше неизбежно, но Ингмар не разрешаваше да назначават нови хора. Точно обратното – искаше да направи още съкращения.
Тя се замисли. Все пак имигрантите бяха известни с това, че се грижат сами за собствените си роднини. Ами ако успееше да ги накара да работят тук безплатно? Така двамата с Ингмар щяха още повече да намалят разходите си. Той щеше да й се зарадва, когато тя му го предложи, понеже искаше големи печалби и бързи резултати. Въпреки това засега щеше да й се наложи да умилостиви старците с приятелско отношение. Тя стана и отиде във всекидневната.
– Колко е хубаво времето днес, нали? – започна тя.
– Да, искаме да излезем на слънце. И по-добра храна. А не само да слушаме обещания и празни приказки. Не можеш да ни излъжеш – каза Хенрик, който беше на деветдесет и три години, а накрая й показа среден пръст.
Сестра Барбара се обърна и влезе в кабинета си. Там все пак беше по-спокойно.
– Знаете ли какво? Тя няма да издържи още много – каза Марта една седмица по-късно, когато чу ехото от токчетата на сестра Барбара по коридора. – Дори Долорес е започнала да й съска.
– Остави я тази ужасна жена. Докато тук цари хаос, тя няма да се занимава с нас – каза Умника и остави четката си.
Той също беше започнал да се занимава с рисуване и вече беше много запален. На стената бяха подпрени недовършени платна, а целият под беше изпръскан с боя. Умника отстъпи назад, за да огледа картината пред себе си. Платното беше покрито с плътни слоеве боя и изглеждаше много модернистично.
– Толкова е забавно да рисуваш – продължи той. – Жалко, че не започнах по-рано.
– Навсякъде мирише на боя. Не можете ли да рисувате с нещо друго? – попита Марта.
– Не става – отговори Кристина. – С маслените бои могат да се постигнат по-добри резултати. Казах на Барбара, че нашият кръжок по изобразително изкуство се нарича „Старите майстори“. Тя не отговори нищо, а само ме изгледа.
– А знаете ли, че отново е разрешила да пием по три чаши кафе на ден? – намеси се Ана-Грета.
– Наистина ли? Явно иска да ни се подмаже. Както и да е, скоро няма да ни се налага да се занимаваме повече с нея. Крайно време е да се махаме оттук – каза Греблото.
– С микробуса – каза Марта. – Само си представете какво ще можем да съберем в него – картини, чували, дори цели банкомати, ако поискаме.
– И проходилките!
Марта и Умника се спогледаха и се усмихнаха. С всяко ново приключение, което планираха, те се чувстваха все по-добре. Най-много от всичко ги стимулираха новите предизвикателства. И съвсем скоро щяха да приложат на практика новия си план.
70.
– Със сигурност не си представяхме това, когато се записахме в полицейския колеж! – каза инспектор Льонберг.