Върховният повелител

— За нещастие, да.

— И ако аз заповядам на лорд Болкан да се върне, те ще научат за това. Воините му ще могат ли да защитават крепостта в негово отсъствие?

— Не знам. Бих могъл да го попитам, но ако отговорът му е не и той тръгне за насам, всички, които подслушват, ще знаят, че крепостта е уязвима.

Кралят кимна.

— Разбирам. Говорете с него. Ако смята, че не трябва да я напуска, нека остане.

Лорлън изпрати мисловно повикване до Болкан. Воинът веднага отговори.

— Лорлън?

— Ако се върнеш в Имардин, хората ти ще могат ли да защитят крепостта?

— Да. Обучих лорд Макин как да организира действията им срещу черните магьосници.

— Добре. Върни се веднага. Кралят има нужда от съвета ти.

— Потеглям след един час.

Лорлън кимна и погледна краля.

— Лорд Болкан е уверен, че ще успеят да защитят крепостта. Той ще се върне до два-три дни.

Кралят кимна, удовлетворен.

— А сега ми разкажете за вашите разследвания.

Лорлън хвана ръцете си зад гърба.

— През последните няколко дни намерихме няколко търговци, които са посещавали Сачака в миналото и един от тях наистина си спомни думата „ичани”. Той каза, че означавала „бандит” или „обирджия”. Търговците и товарът им често изчезвали в пустошта. Смятало се, че са се изгубили по пътя. Това е всичко, което знаем. Ще изпратим няколко магьосници в Сачака, за да съберем повече информация. Те ще тръгнат до няколко дни.

— И какви отбранителни приготовления сте започнали в случай, че историята на Акарин се потвърди?

Лорлън се извърна и погледна към останалите магьосници.

— Ако онова, което той ни каза, е вярно и тези ичани са стотици пъти по-силни от гилдийските магьосници, не знам дали има нещо, което бихме могли да направим. Ние сме около триста души, ако включим и магьосниците, които живеят в другите страни. Според Акарин има от десет до двайсет ичани. Дори да са само десет, ние ще трябва да увеличим броя си трикратно, за да успеем да се изправим срещу подобна сила. Въпреки, че има магически потенциал и сред нисшите съсловия, аз се съмнявам, че ще успеем да съберем седемстотин нови магьосници – и със сигурност не бихме могли да ги обучим за толкова кратко време.

Кралят леко пребледня.

— Няма ли друг начин?

Лорлън се поколеба.

— Има, но той също е опасен.

Кралят му махна с ръка да продължи. Лорлън се обърна към лорд Сарин.

— Повелителят на алхимиците прегледа книгите на Акарин. Онова, което научи от тях е едновременно смущаващо и поучително.

— Как така, лорд Сарин?

Възрастният магьосник пристъпи напред.

— Те разкриват, че черната магия е била забранена от Гилдията едва преди пет века. Преди това се е използвала широко и е била известна като „висша магия”. След като са я забранили, всички архиви са били пренаписани или унищожени, за да се елиминират всякакви отпратки към нея. Книгите, които бяха притежание на Акарин, са били заровени под Университета като предпазна мярка, в случай, че Киралия отново се изправи срещу някой могъщ враг.