Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Усещането е блажено. Лежим заедно, оплетени в дрехи и завивки, докато слънцето заблестява през прозореца и чувам как черковните камбани на Йорк започват да бият една след друга за службата в три часа следобед.
— Любов моя — изричам сънливо.
— Моя кралице — отвръща той.
Вземам загорялото му, усмихнато лице между дланите си и го целувам по устните.
— Ти дойде при мен — казвам. — Мислех, че съм те изгубила завинаги.
— Не можех да те оставя да си отидеш така — казва той. — Не можех да те оставя да си отидеш, без да знаеш, че любовта ми е с теб, че съм ти верен, както съм ти верен винаги, по-влюбен в теб, отколкото някога съм бил.
— Толкова се радвам — казвам тихо. Облягам глава на рамото му и чувствам през тънкия плат на ризата равномерното биене на сърцето му.
— А добре ли се отнасят с теб? — прошепва той. — Виждам, че имаш прекрасни рокли и си заобиколена от камериерки и чудесно домакинство?
— Грижат се за мен като за принцесата от династията на Тюдорите, каквато съм по рождение, и шотландската кралица, каквато съм сега — казвам. — Дейкър е изключително предан служител.
— Какъвто и е редно да бъде — казва сприхаво Ард. — А предаде ли ти пари от брат ти?
— Отново съм богата — потвърждавам. — Освен това всички ми казват, че ще получа обратно скъпоценностите и вещите си от Олбъни. Не е нужно да се боиш за мен, скъпи. Добре подсигурена съм.
— Благодаря на Бога — казва той. — А кога мислят да се върнеш в Шотландия?
— Още никой не знае. Ще трябва да се споразумеят с Олбъни. Но Хари казва, че няма да разговаря с никого, докато не получи вест първо от мен. А Дейкър и аз съставихме огромен списък с моите оплаквания. Олбъни ще отговаря за тях, шотландските лордове, които го подкрепиха, ще отговарят за тях. Ние с теб ще получим възмездие.
На вратата се чука и някой пита:
— Ваша светлост, желаете ли да вечеряте в залата?
Обръщам се с ленива усмивка към Ард.
— Всички ще узнаят, че сме били в леглото следобед — казвам.
— Ние сме съпруг и съпруга — казва той. — Могат да узнаят това. Мога да им кажа, че ще спя в леглото ти тази вечер, ако държат да знаят.
Изкисквам се:
— В леглото ми всяка нощ, по целия път до Лондон.
Лека сянка преминава по лицето му:
— Ах, любима. Нека не говорим за това.
— Какво? — питам с внезапна тревога. Провиквам се към придворната дама: — Да! Да! Елате да ме облечете след малко.
— Не мога да дойда в Лондон — казва Ард. — Нищо не се е променило за мен в Шотландия, макар сега ти да си богата и добре защитена. Но аз все още съм човек извън закона. Все още бягам и се крия из хълмовете, за да запазя живота си.
— Но сега ще останеш при мен. Ти също ще бъдеш богат и в безопасност.
— Не мога — казва той кротко. — Моите хора все още имат нужда от мен. Трябва да ги водя и да ги закрилям от враговете ти.
— Дойде само да се сбогуваш?
— Не можех да остана далече от теб — прошепва той. — Прости ми. Сгреших ли?
— Не, не, бих предпочела да те видя само за миг, отколкото да не те виждам изобщо. Но Ард, сигурен ли си, че не можеш да дойдеш?
— Замъкът ми, земите ми и моите арендатори ще бъдат в опасност, ако не се върна. Нали ще ми простиш?
— О, да! О, да! Готова съм да ти простя всичко, но не мога да понеса да ме оставиш.
Той става от леглото и нахлузва кожените си бричове. Омекнали са от усилната езда във всякакво време.
— Но нали не тръгваш сега?
— Ще остана на вечеря, ако може. В последните няколко седмици рядко ми се случваше да вечерям добре. И ще спя в леглото ти тази нощ. Не съм имал меки възглавници и нежна любов. Но ще си тръгна на разсъмване. Това е дългът ми.
— На разсъмване ли? — повтарям и чувствам как устните ми потреперват.
— Страхувам се, че трябва.
Обичам го заради гордостта му и заради чувството му за чест. Ставам на разсъмване заедно с него и го гледам как нахлузва старите си, износени бричове.
— Ето! — казвам. — Поне вземи тези ризи.
Давам му половин дузина фини ленени ризи, прекрасно ушити на ръка и поръбени с дантела.
— Откъде ги намери? — пита той, като нахлузва една на стройния си гръб.
— Издействах ги от лорд Дейкър — признавам. — Никак не му се искаше да ги даде, но той може да поръча да му ушият още, а ти трябва да имаш само най-доброто.
Той се изсмива късо и нахлузва старите си ботуши за езда.
— Храниш ли се достатъчно? — питам настойчиво. — Къде спиш?
— Отсядам при други хора, обявени извън закона, в техните замъци и укрепления по цялото протежение на границата — отговаря той. — Понякога спя при сурови условия, под открито небе, но обикновено намирам някой приятел, някой, верен на твоята кауза, който е готов да поеме риска да ме приеме под покрива си. Понякога дори се връщам близо до Танталън, където всички са готови да рискуват живота си, за да ми осигурят легло за през нощта.