Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Отчасти. — Джийн се поизвърна със стола към стената, за да може ненатрапчиво да наблюдава кръчмата. — Освен това изпратих някои любезни малки лъжи на Дюрена и Корвальор. Напоследък те пращаха писма до Вила Кандеса със запитвания кога ще се върнем на игралните маси, за да могат отново да се пробват да ни заколят.
— Изключително ми е неприятно да разочаровам дамите, но тази вечер съм си взел отпуска от всичко — заяви Локи. — Никаква кула, никакъв Архонт, никаква Дюрена, никакъв „Лексикон“, никакви навигационни таблици. Само проста аритметика: пиене плюс пияч е равно на пиян. Поседни при мен, само за час-два. Ще ти е от полза.
— Така е. Но с всеки изминал ден Калдрис става все по-взискателен. Боя се, че утре сутринта ясният ум ще ни е по-нужен, отколкото замъгленият — тази вечер.
— Уроците на Калдрис не ни проясняват ума. Точно обратното. За един месец ние минаваме уроци, които се учат пет години. Всичко ми се е омешало. Знаеш ли, преди да вляза тук тая вечер, си купих половин пъпеш с пипер. Продавачката ме пита кой от пъпешите си да среже, левия или десния. А аз отговорих: „Ляво на борд!“. Собственото ми гърло е станало предателски мореплавателско!
— Това е нещо като личния език на някой луд, а? — Джийн извади очилата от джоба си и ги намести на носа си, за да разгледа едва видимите гравюри по винената бутилка на Локи. Безлична смеска от Анскалани, тъп инструмент сред вината. — Толкова сложен в своята витиеватост. Да речем, че имаш въже, оставено на палубата. В Деня на покаянието то е просто въже, оставено на палубата; след третия следобеден час на Деня на безделника то се нарича алабаланица с полузамах, а после в полунощ в Деня на Трона пак си става на въже, освен ако не вали.
— Освен ако не вали, да — в този случай се събличаш и танцуваш гол около бизанмачтата. О, богове! Кълна се, Джи… Жером, на следващия, който ми каже нещо от сорта на „Зашибай петохуйника вдясно с тласък дясно на борд“, ще му шибна нож в гърлото! Ако ще и Калдрис да е. Стига мореплавателски термини за тази вечер.
— Май си вдигнал три платна срещу вятъра.
— Край! Подписа си смъртната присъда, очилатко! — Локи се втренчи в дълбините на бутилката си като ястреб, набелязал мишка долу в полето. — Вече и без това преливам от тия дивотии. Вземай си чаша и почвай да пиеш. Искам да стана за срам колкото се може по-скоро.
На вратата се засуетиха, а после разговорите замряха и се надигна мърморене, което дългият опит на Джийн разпозна като много опасно. Той погледна предпазливо нагоре и видя, че току-що в кръчмата са влезли половин дузина мъже. Двама бяха облечени с отличителните униформи на стражи под наметалата, но без обичайните брони и оръжия. Спътниците им бяха с обикновени дрехи, но осанката и държанието им подсказваха на Джийн, че до един са първокласни екземпляри от онези същества, известни сред народа като градска стража.
Единият — или безстрашен, или със сетивата на камък, отиде до тезгяха и настоя да го обслужат. Спътниците му, по-умни и затова — изнервени, започнаха да си шушнат. Всяко око в кръчмата беше вперено в тях.
Нещо изскърца и една бойна на вид жена на една от офицерските маси бутна стола си и бавно се изправи. След секунди цялата й компания, и с униформи, и без, настава около нея. Движението се разля из кръчмата като вълна — първо останалите офицери, после и обикновените моряци, след като забелязаха, че численото превъзходство беше осем към един в тяхна полза. Не след дълго четири дузини мъже и жени стояха прави мълчаливо и само се взираха в шестимата на вратата. Възелчето от хора около Локи и Джийн не помръдваше от столовете — ако си седяха на местата, поне щяха да са далече от голямата беля.
— Господа — рече най-старият кръчмар зад тезгяха, а двамата му по-млади колеги бръкнаха незабелязано под него, явно за оръжия. — Отдалече идвате, нали?
— За какво говорите? — Ако стражът на бара не се преструваше на озадачен, помисли си Джийн, значи беше толкова тъп, та чак вдлъбнат. — Идваме само от Златните стъпала. Току-що приключихме дежурство. Жажда ни мори и имаме доста парички, с които да я утолим.
— Може би друга кръчма би била повече по вкуса ви тази вечер — рече кръчмарят.
— Какво? — Мъжът като че най-сетне загря, че е център на вниманието на застиналата в очакване тълпа. Както винаги, помисли си Джийн, имаше два вида градска стража — тези, които имаха очи и на тила, с които забелязваха бедите, и другите, които използваха черепите си за складове за трици.