Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Така, тримата Фолкунги тръгнали от Форшвик да защитят честта на семейството, станаха четирима.
През първата половина на есента във Форшвик започна да цари такъв ред, че дори зоркото око на Сесилия не можеше да открие нещо, което да не бъде точно както трябва. На всеки два дни пристигаха лодки и разтоварваха фураж, който трупаха на копи. Започнаха да пристигат и количества сушена риба от Арнес, което означаваше, че Харалд Ойстенсон е достигнал целта си по време на второто си пътуване с кораба на тамплиерите.
Заедно с третата пратка риба пристигнаха крепостните, които Арн беше поискал от Ескил. Между тях бяха старата Суом и сина й Гуре, известен като много добър майстор-строител на всичко, което се прави от дърво, както и Кол, ловецът, със сина си Сварте.
Арн и Сесилия се зарадваха на пристигането им и ги посрещнаха като важни гости. Сесилия поведе Суом за ръка, за да й покаже тъкачната работилница, която трябваше само да се дооборудва, а Арн отведе мъжете в помещението на крепостните, за да си определят легло. Той веднага си даде сметка, че това, което можеше да им предложи, беше доста скромно с оглед предстоящата зима и нареди на Гуре да започне работата си във Форшвик с подобрения на неуютните стаи, преди да се захване с изграждането на нови. Определи четирима крепостни, които той да командва, както намери за добре, а при нужда от инструменти му каза да се обръща направо към ковачите.
Арн предложи на Кол и Сварте да ги настани в старата главна сграда, но те го уведомиха, че предпочитат да са в най-обикновена колиба, защото са свикнали да живеят сами, а и денонощният график на ловците е съвсем различен от този на другите хора.
Арн веднага бе разпознал Кол, защото го беше виждал през годините на младостта си. Наложи се обаче да го попита няколко пъти, преди да получи неговия утвърдителен отговор и да чуе разказа му. Кол припомни, че са ловували заедно, когато Арн е бил на седемнадесет години. Самият Кол тогава бил ученик на баща си, който се казвал Сварте и чието име сега носи синът му. Старият Сварте бил погребан в градината на Арнес. Там не оставяли на произвола на съдбата старите немощни крепостни. По тази причина купили Кол и неговия син.
Арн остана смутен след тези обяснения и се отказа да попита за майката на момчето. Все още не му беше дошло на ума да притежава човешки същества. За човек като него, живял сред монаси и тамплиери, идеята за крепостничеството беше отвратителна. Даде си дума да поговори много сериозно за това със Сесилия.
Той каза на Кол, че на първо време ще им трябват коне със съответните принадлежности, за да могат да тръгнат и да открият къде има дивеч, след което тръгна към ограденото пасище. Кол и Сванте го последваха безмълвно, без да може да се разбере дали мълчанието им се дължи на недоволство или на стеснение. Арн сложи поводи на два коня, които избра заради спокойния им нрав. Повеждайки конете към фермата, Арн предупреди ловците да ги държат в конюшнята и да не ги пускат на пасището, защото още не са свикнали с тях и биха срещнали трудности, когато се наложи да ги отделят от другите коне. Той с удоволствие констатира, че Кол открито показа радостта си, като видя животните, и започна трескаво да разговаря със сина си на езика на крепостните. Арн не можа да се въздържи да не го попита какво му казва. Кол обясни, че му е разказал, как на точно такава порода кон господарят Арн е пристигнал някога в Арнес. Дотогава всички във фермата смятали, че такива коне не стават за нищо. Той — Кол и баща му, от глупост споделяли същото мнение, докато не видели Арн на този кон на име Шамал или нещо подобно.
— Шимал — поправи го Арн. — Това означава Север на езика на страната, откъдето са тези животни. Кажи ми, Кол, ти самият откъде идваш?
— Роден съм в Арнес — тихо отговори Кол.
— Откъде е баща ти, с когото също съм ловувал?
— От Новгород, на отсрещния бряг на Балтийско море — отговори Кол, леко навъсен.
— А останалите крепостни и крепостни в Арнес? Откъде идват те или техните деди? — продължи да пита Арн, въпреки очевидното нежелание на Кол да говори за тези неща.