Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Сграбчи трескаво един улук, но той изпращя, поддаде и Река отново полетя. Гърдите му се удариха в нещо, което за кратко спря падането, но после се стовари тежко на паветата.
Не можеше да си поеме дъх и остана да лежи, като отчаяно се опитваше да диша.
Чу се писък, женски писък, и Река успя да застане на четири крака точно преди една дървена маса да се стовари до него от прозореца на къщата. Планина бързо я последва. Все така ухилен, той връхлетя върху Река, който се изправяше, намерил сила единствено в отчаянието.
Планина замахна два пъти, но Река избегна ударите. Хукна настрани и под краката му захрущя стъкло. Спря, наведе се и взе едно парче. То се вряза в плътта му, но не искаше да се изправи пред брат си невъоръжен.
Планина се приближи отново и огромният му юмрук полетя към главата на Река. Но те се бяха изправяли един срещу друг много пъти под надзора на Бащата. Бяха изпитвали силите си неведнъж и Река знаеше, че макар и мощен, Планина не може да се мери с него по бързина.
Приведе се и размаха стъклото, като остави две червени ивици на корема на брат си. Планина изсумтя от болка, стисна юмруци и налетя с рев.
Когато бяха малки, още момчета, Планина веднъж награби Река с огромните си ръчища и го би, докато не потече кръв от очите му. Река знаеше, че един ден Планина може да го убие, и се закле никога повече да не му се дава. Тази нощ щеше да изпълни клетвата си.
Извъртя се да избегне смъртоносните юмруци, като използва инерцията при обръщането, за да удари отново. Заби стъклото в тила на Планина и отчупи края му, когато то потъна достатъчно надълбоко в мускулите и жилите.
Брат му изрева в агония, но пръстите му бяха хлъзгави от кръвта и напразно се опитваше да измъкне стъклото от врата си.
Стояха един срещу друг и дишаха тежко. Река за пръв път видя страх в очите на брат си. И това го изпълни със задоволство.
Без да каже и дума, Планина се обърна и се затича с изненадваща скорост.
Река се зачуди дали да го остави да се прибере при баща им и да му каже, че Река е жив и го е предал заради любовта си към жена.
Но знаеше, че не може да го допусне.
Бащата нямаше да спре, а щом раните на Планина заздравееха, щеше да го изпрати пак да убие Джей. И вероятно този път нямаше да е сам.
Река лесно последва жертвата си. Планина оставяше след себе си зловеща следа — пребити хора, разтрошени сандъци и ръчни колички.
Пресякоха празен площад и Река видя мост отпред. Скочи, опря крак на една товарна кола, за да се отблъсне, и се озова на покрива на една пристройка. Продължи да се катери до първия етаж на къщата и видя, че брат му се клатушка на улицата под него.
Река скочи като котка и се спусна към него от високото. Брат му се стовари на земята, но бързо се изправи, готов за бой. Река избегна удар и заби крак встрани на едното му коляно. Отблъсна ръката, която посягаше към него, хвърли се напред и стовари яростно юмрук в дебелия му врат.
Планина политна назад, главата му се удари в каменния мост и той се свлече на земята, стиснал гърлото си. Докато го гледаше как се мята, Река реши, че трябва да изпрати съобщение на баща си.
Някъде в далечината се чуваха виковете на Зелените куртки.
Нека дойдат… ще закъснеят.
Брат му се опитваше да изпълзи встрани, но Река уви ръка около врата му и стисна. Планина яростно опита да се освободи, ала вече не беше достатъчно силен.
Той се отпускаше все повече, хватката му също — докато липсата на въздух го накара да се свлече. Река извъртя рязко главата му встрани и изкрещя яростно, когато чу врата му да изпуква.
Погледна към безжизненото тяло без капка жал.
Когато милицията стигнеше до моста, щяха да открият само прекършеното тяло на един осакатен гигант.
Река щеше да е изчезнал.
Тридесет и осем
Нямаше какво толкова да си кажат, щом се върнаха в къщата близо до Черния елен. Бяха убили човек в най-богатия квартал на Стийлхейвън и не взеха и петак. Стераджлио седеше в ъгъла. От време на време хвърляше гадни погледи на Раг, от най-гадните, които изобщо беше виждала. Явно я обвиняваше за провала на обира и тя сигурно щеше да му покаже какъв гадняр е, ако Крупс не беше наблизо — нищо че сигурно вече не му беше любимка. Той не ѝ продума, откакто се прибраха, дори не я поглеждаше.
И по-добре. Тази нощ беше видяла що за стока е и никак не ѝ хареса. Освен това беше сигурна, че не иска да го вижда отново. И тримата бяха мушкали, ритали и удряли горкото копеле, докато не се превърна в кървава каша на пода. Дори Бърни — едрият, тъпият Бърни — се беше включил в убийството.