Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Същата видимост са имали и към дясната част — поклати глава Стоун. — Биха могли да стрелят направо през короните на дърветата. Защо им е била чиста линия за стрелба, след като не са се целили в никого?
Чапман понечи да отговори, после изведнъж спря.
— Но не това е важният въпрос — добави Стоун.
— Кой е тогава?
— Какво е показал тестът?
— Какъв тест? — объркано го погледна тя.
— Мисля, че вече знам какво е искал да попита Том Грос. Нали помниш какво спомена Стив Гарчик? Че бомбаджиите обичат да тестват оборудването си предварително. Според мен именно „Лафайет“ е бил опитният полигон. Но какво се тествали? Отначало мислехме, че бомбата е трябвало да избухне в друг отрязък от време, но е била взривена по случайност. После ни хрумна, че може би са я изпробвали — две напълно несъвместими хипотези. Няма как да се случат и двете едновременно. Или едното, или другото…
Чапман понечи да попита нещо, но се отказа.
— Значи тест… Гарчик каза, че компонентите на бомбата винаги действат, проблемът е в свързването им. Но ти би ли си позволила да взривиш бомба в парка „Лафайет“ само за да изпробваш дали компонентите й са били свързани правилно?
— Не — механично отвърна Чапман. — Но те отиват и по-далеч.
— Да — кимна той. — Доста по-далеч.
— И докъде стигаме тогава? — изгледа го тя. — Спомена нещо за кучета. Вероятно имаш предвид специално обучените кучета за откриване на взривни устройства.
— Точно така. Къде ти е лаптопът?
Чапман го измъкна от чантата си и двамата се насочиха към близката пейка.
— Дай видеото от вечерта на взрива — каза той.
Тя се подчини.
— Задръж тук!
Чапман покорно натисна бутона за пауза, а Стоун се изправи и посочи към североизточния край на парка.
— Падиля дойде точно от там.
Партньорката му направи бърза справка с екрана и кимна.
— Правилно.
— Защо от там?
— А защо не?
— В парка може да се влезе от много места. Помниш ли какво ни каза Кармен Ескаланте? Че чичо й отишъл да хапне в любимия си ресторант на Шестнайсета улица. Но той се намира не на изток, а на запад от Белия дом. Ако Падиля е идвал от там, би трябвало да влезе в парка от запад. Защо обаче се появява от изток?
— Може би се е отбил някъде. Ние така и не проверихме ресторанта, в който се е хранел. Възможно е да е хапнал там, а после да се е отбил за едно питие някъде другаде.
— А може би е влязъл в парка от изток заради това — посочи екрана Стоун.
Чапман проследи посоката, в която сочеше пръстът му.
— Имаш предвид полицейския патрул?
— Не, защото там е било и кучето. Пусни записа.
Чапман натисна бутона за възпроизвеждане.
Падиля мина на няколко сантиметра от кучето. Сякаш нарочно се отби от пътя си, за да мине съвсем близо до него.
— Но какво значение има? Кучето изобщо не реагира.
— Като англичанка сигурно си чела разказите за Шерлок Холмс — промърмори Стоун. — Един от тях се казва „Сребърен пламък“…
— Съжалявам, но така и не стигнах до тях — поклати глава Чапман.
— Във въпросния разказ Холмс обръща внимание на любопитен инцидент, свързан е поведението на едно куче през нощта.
— Какво е направило кучето?
— Абсолютно нищо. Според Холмс именно това е любопитното.
— Объркваш ме.
— Това е същността на теста, Мери. Да минеш покрай кучето, без то да реагира.
Чапман помълча известно време, после на лицето й се изписа удивление.
— Искаш да кажеш, че бомбата е била у Падиля, а не в корените на дървото?
— Точно така. Пораженията приблизително отговарят на детонацията на половин килограм семтекс. Количество, което лесно е скрил в дрехите си.
— Ами кожените парченца от баскетболната топка?
— Изобщо не е имало баскетболна топка. Късовете кожа са били поставени в джоба му предварително. Всичко е било постановка — разсадникът, Джордж Сайкс, баскетболното табло, Джон Кравиц… — Стоун замълча за момент и поклати глава. — Една отлично подготвена постановка. Те са познавали миналото на Кравиц. Може би именно затова са избрали него и този разсадник. — Очите му се спряха на административната сграда, откъдето беше започнала стрелбата. — Това обяснява защо са стреляли наляво, само към западната част на парка. Не са искали да улучат Падиля. Ако кучето се е намирало вдясно, Падиля е щял да мине покрай него, а после да се насочи на изток, към ямата. Това е вторият много важен детайл.