Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Алис Грос отпусна ръце в скута си и сбърчи вежди.
— Не мога да си спомня нищо друго, освен безпокойството, че го следят, за което вече споменах — въздъхна тя.
— Съвсем нищо ли? — настоятелно попита Чапман. — Помъчете се да си спомните нещо, което може би ви се е сторило незначително, но…
Грос заклати глава, после изведнъж спря и я погледна.
— Една вечер май ми спомена нещо — каза неуверено тя.
Стоун и Чапман едновременно се наведоха напред.
— Какво? — напрегнато попита той.
— Агентът, с когото работеше…
— Стивън Гарчик?
— Да. Онзи със странната фамилия.
— Какво ви каза за него? — попита Чапман.
— Беше късно вечерта, готвехме се да си лягаме. Той си миеше зъбите. Изведнъж излезе от банята и каза, че трябва да провери нещо, което му съобщил Гарчик.
— Каза ли какво е то?
Грос притвори очи и напрегна паметта си.
— Нещо за материала, от който е била направена бомбата…
Стоун и Чапман се спогледаха.
— А онова, което искаше да провери, имаше нещо общо с наночастиците…
— Казал ви е за наноботите? — вдигна вежди Стоун.
— Само се опита, но аз не разбрах нищо.
— Дали не е виждал връзка между споделеното от Гарчик и наноботите? — подхвърли с надежда Чапман.
— Не ми каза. Искаше само да провери тези неща, защото можело да се окажат важни. Беше се сетил за нещо, но не каза какво.
— Сетил се е за нещо? — проточи Стоун. — Знаете ли дали го е проверил?
— Съмнявам се.
— Защо?
Очите на жената отново се напълниха със сълзи.
— Защото на другия ден го убиха.
81
— Как ще се доберем до Гарчик? — попита Чапман, след като напуснаха къщата на Грос. — Вече не участваме в разследването. Аз би трябвало да летя за Лондон, а ти…
— Точно така, аз — прекъсна я Стоун, измъкна телефона си и започна да набира. — Сега ще му се обадя.
— Ако са го скрили някъде, едва ли ще вдигне — поклати глава партньорката му. — Особено ако са го запознали с последния развой на събитията…
В мембраната прозвуча мъжки глас.
— Здравей, Стив. Обажда ти се агент Стоун… Да, аз съм… Тревожим се заради внезапното ти оттегляне от разследването… — Замълча, за да чуе някаква реплика от страна на Гарчик.
— Бихме искали да се срещнем, ако това не те притеснява.
Гарчик отново каза нещо.
— Разбирам. Но бих желал да те попитам нещо, за което беше споменал агент Грос, преди да…
Чапман рязко нави волана надясно и колата едва не се заби в бордюра. Тялото на Стоун политна към вратата. Ако страничното стъкло не беше свалено, главата му със сигурност щеше да се блъсне в него.
Очите му се спряха на колите, които ги бяха притиснали отпред и отзад. От тях вече бяха изскочили неколцина мъже, които се приближаваха към тях.
О, пак ли?! Стига толкова!
Един от непознатите се пресегна през прозореца и пъхна някакъв лист в ръцете му.
— Какво е това?
— Призовка от Конгреса. Благодарение на любезността на директора Уийвър. А ако имаш малко ум в главата, забрави завинаги семейството на Том Грос!
Няколко секунди по-късно мъжете вече ги нямаше.
Стоун сведе очи към призовката. После долови някакъв глас, който идваше от пода на колата, наведе се и сграбчи джиесема си.
— Ало, Стив? Извинявай, получи се малък проблем. Слушай, ще може ли… Ало? Ало?
Стоун погледна дисплея.
— Прекъсна, мамка му!
Чапман включи на скорост и поклати глава.
— Може би хората на Уийвър са стигнали и до него.
— Сигурно.
— Сега вече няма как да разберем какво е казал на Грос.
— Ами ако му е казал нещо, което е казал и на нас? И доколкото си спомням, ние винаги сме били наблизо, когато двамата са разговаряли.
— Да, но аз не се сещам за нищо, което да ми е направило впечатление — въздъхна Чапман и погледна към листа в ръцете му. — Кога трябва да се явиш?
— Утре — отвърна Стоун, докато четеше призовката. — Пред комисията по разузнаването.
— Нещо много са се разбързали. Имат ли право да те призовават в толкова кратък срок?
— Националната сигурност не признава нормалните процедури.
— Голям късметлия си.
— Да — въздъхна Стоун. — Наистина съм късметлия.
— Ще ти трябва ли адвокат?