Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Вероятно, но не мога да си го позволя.
— Искаш ли да попитам сър Джеймс дали може да ти помогне?
— Мисля, че той отдавна е приключил с мен.
— Също и с мен. Май излиза, че няма светлина в тунела, а?
— Ще трябва да започнем от самото начало.
— За щастие в лаптопа съм запазила както бележките си, така и записа на видеокамерите. А малко преди да изпаднем в немилост, агент Ашбърн ме снабди с още няколко електронни файла и видеозаписите на другите агенции.
— Добре, тръгвай.
Организираха си малък команден център в хотелската й стая. През следващите няколко часа прегледаха за пореден път бележките й по разследването и видеоматериалите.
— Я виж ти… — промълви Стоун, заковал очи в екрана.
— Какво? — приближи се към него Чапман.
— Бездомната жена, която излива бутилката в корените на дървото, за да изсъхне — посочи с пръст той.
— Е, това е едно от малкото неща, в които сме сигурни.
Стоун увеличи образа.
— Погледни ръката на жената. Не обръщай внимание на мръсотията по нея, а погледни малко по-нагоре.
— Птичи крак! — ахна Чапман. — Татуировката на Донахю! Каква беше птицата? А, да, полска чучулига… Значи тя е била бездомницата!
— Накарали са я да свърши тази работа, а после да насочи подозренията към Сайкс. Мисля, че изобщо не им е пукало дали ще успее, или не, тъй като Сайкс вече е бил осъден на смърт, също като нея.
Чапман се облегна назад и се съсредоточи върху бележките си.
— Тук съм отбелязала едно мнение на Гарчик. Според него атентаторите винаги правят предварителни тестове на бомбите си.
— Обикновено използват някое отдалечено място — каза Стоун. — Поне дотолкова отдалечено, че детонацията да не привлече внимание.
— Но паркът „Лафайет“ трудно може да се нарече такова място. А това означава, че става въпрос за пробна детонация, която е част от нещо много по-голямо.
— Точно така — замислено се обади Стоун. — Взривът предшества някакво друго събитие.
— Май ще се наложи отново да се върнем там, където започна всичко! — каза тя.
— Имаш предвид „Лафайет“?
— Нека го наричаме с истинското му име — Дяволският квадрат! Аз поне не мога да мисля за него по друг начин. Сега осъзнавам защо.
— Какво искаш да кажеш? — вдигна вежди Стоун.
— Мястото е кръстено на някакъв си французин! — отсече Чапман.
82
В продължение на няколко часа обхождаха парка и оглеждаха всеки квадратен сантиметър. През цялото време се опитваха да видят нещата в нова светлина, но винаги се връщаха на предишните си заключения. Колкото стари, толкова и погрешни. Стоун беше леко изненадан от факта, че никой не дойде да ги попита какво търсят тук или пък просто да ги изгонят. Може би Райли Уийвър не беше стигнал до подобни незначителни подробности. В момента най-вероятно се беше затворил в НРЦ в компанията на своите юристи, за да обсъдят как да го разпънат на кръст пред Комисията по разузнаването.
Той продължи да крачи из алеите и да се опитва да гледа на нещата от всевъзможни ъгли. Чапман правеше същото в противоположния край на парка. Разминаха се няколко пъти.
Стоун се обърна с лице към административната сграда, откъдето беше започнала стрелбата. После огледа и хотел „Хей-Адамс“, към който организаторите на атентата умишлено бяха насочили вниманието им. Накрая се съсредоточи върху точното местоположение на четиримата посетители на парка онази вечер. Мислено извървя пътя на всеки един от тях. Фрийдман и Тюркекул — тя седнала на пейката, той прав. И двамата си тръгват. Падиля бяга, за да спаси живота си. Британският агент, който следи Стоун и в крайна сметка губи един от зъбите си. Стоун така и не успя да научи името му. Щеше му се да го разпита лично, но какво би променило това?
Той спря на няколко крачки от офиса на Мариса Фрийдман на Джаксън Плейс. Бившият й офис. Докато гледаше старата сграда, си спомни за последната си среща с нея. Ако беше проявил желание, нещата със сигурност щяха да се развият по друг начин. В момента се питаше защо всъщност не беше проявил желание…
— Откри ли нещо?
Обърна се. Чапман стоеше на няколко крачки от него и местеше очи от лицето му към сградата и обратно.
— Кариерата на Фрийдман в разузнаването приключи — съобщи й той и е въздишка добави: — Благодарение на мен.
— Тя не е малка. Никой не я е притискал за нищо.
— На практика нямаше кой знае какъв избор.