Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Чу се дълга и притеснена въздишка. Шефът му очевидно преживяваше същото, което само преди секунди беше преживял той. Даваше си ясна сметка, че евентуалната грешка ще му струва кариерата.
— Бог да ни е на помощ, Форд — каза той.
— Да, сър.
Една минута по-късно планът стана достояние на всички дежурни агенти. Алекс погледна часовника си. Шейсет секунди. Направи всичко възможно да запази самообладание и да се държи професионално. Организаторите на атентата несъмнено виждаха разположението на охраната и при най-малко съмнение щяха да задействат бомбата.
Като автор на информацията той беше удостоен е честта да изпълни най-важната задача. Тялото му се стегна. Рутинната охранителна операция току-що се беше превърнала в нещо съвсем друго. Нещо, за което всички агенти се бяха подготвяли, но дълбоко в себе си се бяха надявали никога да не се случи.
Алекс започна да отброява секундите. Той оглеждаше лицата на гостите, но непрекъснато се връщаше на президента. Раздвижи се трийсет секунди по-късно, точно по средата на обратното броене. На пръв поглед изглеждаше, че предприема рутинна обиколка. Двама от колегите му сториха същото по съседната пътека между столовете. Планът беше разработен в движение и сега оставаше да се види дали ще успее. Очите му се насочиха към голямата крипта, която се намираше непосредствено зад временния подиум, издигнат специално за церемонията. Отново си пое дъх, опитвайки се да удържи нивото на адреналина в кръвта си. Това беше задължително, за да не наруши координацията на действията си.
Още двайсет секунди.
Алекс ускори крачка. Наближаваше първия ред, на който седеше президентът, но очите му гледаха другаде. Към друг човек.
Нещата се случиха на десетата секунда.
Една жена, която вървеше по пътеката към мястото си, изведнъж нададе вик, хвана се за гърдите и се свлече на земята. Няколко души се струпаха около нея. Мястото на припадъка беше подбрано изключително прецизно. На практика тази жена беше агент на Сикрет Сървис, на която се беше паднала важната роля да припадне на няколко крачки от мястото на президента.
Струпалите се около нея хора позволиха на вътрешния кръг охранители да изградят стена около държавния глава — нормална процедура, която не събуждаше подозрения. Нищо не можеха да направят в случай, че нападателите решиха да задействат бомбата точно в този момент. Но нямаха друг избор. Алекс се стрелна напред и се шмугна в пролуката, умишлено оставена от колегите му. За миг срещна погледите на няколко от тях — тревожни, но изпълнени с непоколебима решителност. После главата му се изпразни. Виждаше единствено целта си.
Кармен Ескаланте изглеждаше изплашена. Увереността на Алекс се усили. Ако бомбата не е у нея, шансовете за оцеляване на всички нарастваха значително. Но в обратния случай бомбата щеше да експлодира през следващите две секунди.
Изтръгна патериците от ръцете й. Кармен нададе вик на изненада, който бързо потъна в крясъците на тълпата и инструкциите, които агентите от вътрешния кръг си разменяха на висок глас.
Като играч на ръгби, който се измъква от мелето за топката, Алекс изскочи отвъд живата стена, пъхнал патериците под сакото си. Отначало вървеше с бърза крачка, а когато се отдалечи на няколко метра от президента, хукна да бяга, разбутвайки хората по пътя си. Миг по-късно прекоси временния подиум, измъкна патериците изпод сакото си и с всички сили ги запрати напред, към зоната отвъд голямата крипта, която беше единственото по-сериозно препятствие.
Изобщо не погледна назад, но знаеше какво точно се случва. Колегите му отвеждаха президента в обратна посока по възможно най-бързия начин, дори с цената да стъпчат някого по пътя си.
За нещастие патериците не стигнаха до целта си. Взривната вълна беше толкова силна, че срути целия подиум. От мястото на детонацията се издигна огромен облак дим, примесен с пръст и алени пламъци. Той бързо обхвана първите няколко реда столове, които вече бяха опразнени. Посипа се дъжд от отломки, хората запищяха неистово.
Президентът вече беше в лимузината си. Кортежът потегли с пронизително свистене на гуми и за броени секунди напусна гробището.
Като по чудо експлозията не уби никой от присъстващите. Имаше ранени, имаше няколко счупени крайници и леки изгаряния. Агентите на Сикрет Сървис установиха всичко това, преди да забележат един от своите колеги.
Той лежеше на няколко крачки от срутения подиум. От окървавената му глава стърчеше остър къс гранит.