Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Всеки има избор. Прави го, а после живее с последиците. — Тя помълча, преди да попита: — Имаш ли намерение да се виждаш с нея?
— Какво?
— Говоря за последния път, когато бяхме заедно. Не бе нужно да си гений, за да видиш…
— Какво да видиш?
Тя му обърна гръб и насочи вниманието си към ямата, от която бяха започнали всички кошмари.
— Нямам намерение да се виждам с нея — отговори на въпроса й Стоун и остана леко изненадан от внезапното си решение.
Откъде се роди то, по дяволите? Може би инстинктивно?
Чапман отново се завъртя с лице към него.
— Умно решение — рече тя.
На смрачаване двамата се качиха в колата и се насочиха към къщичката на гробището. Спряха пред портала от ковано желязо.
— Утре ще дойда с теб — каза тя. — В знак на морална подкрепа.
— Не! — категорично отсече Стоун. — Това ще навреди на кариерата ти!
— Каква кариера?
Той с недоумение се втренчи в нея.
— Не само Фрийдман съсипа кариерата си — поясни тя. — Вчера получих официално писмо от Вътрешно министерство. Нареждат ми да си подам оставката от МИ6.
— Много съжалявам, Мери — съкрушено промълви той.
— Може би е дошло времето да опитам нещо друго — сви рамене тя. — След този ужасен провал нещата няма как да не тръгнат нагоре.
— Макелрой не може ли да ти помогне?
— Не. И него здравата го обрулиха. Нищо не може да направи. — Тя се огледа наоколо. — Трябваше да напусна посолството. Служебната ми кредитна карта е блокирана. Запазили са ми място в един американски товарен самолет, който утре вечер отлита за Лондон.
— Съветвам те да се качиш на него.
Тя спря очи на малката къщичка и небрежно каза:
— Ще имаш ли нещо против да ме приютиш за една вечер?
— Никакъв проблем.
— Няма ли да се готвиш за утрешното явяване пред комисията? Бих могла да ти помогна.
— Мисля да им кажа истината. Започна ли да се готвя, нещата със сигурност ще се объркат.
— Имай предвид, че ще се опитат да те смажат.
— Знам.
— Ще можеш ли да се измъкнеш?
— Съмнявам се.
На следващата сутрин Стоун облече единствения си костюм, после двамата отидоха да закусят на работническата лавка, където бяха идвали и преди. Стоун хвърли опаковката на сандвича в кошчето за смет, допи кафето и погледна часовника си.
— Време е.
— Идвам с теб — рече Чапман.
— Няма да те пуснат. Името ти не е в призовката.
— В такъв случай ще чакам отвън.
— Не е необходимо да го правиш.
— Необходимо е, Оливър.
Изслушването щеше да се проведе в зала на Комисията по въпросите на разузнаването, която се намираше в подземието на Капитолия и до нея се стигаше само със специално охраняван асансьор. Двамата слязоха от таксито и се насочиха към официалния вход на огромната сграда.
— Успя ли да поспиш? — попита тя.
— Дори много добре. Изглежда, започвам да свиквам с креслото пред бюрото си.
— Аз не успях — призна с въздишка тя.
— Страхувам се, че леглото не е много удобно.
— Май да. Но следващия път ще се напия. Под въздействието на алкохола винаги спя като къпана. Имаш ли представа какво ще говориш?
— Истината, вече ти казах.
— Но ти трябва план. Някаква стратегия, за да я изложиш. Иначе адвокатите ще я извъртат както им е удобно.
— Какво предлагаш?
— Да кажеш, че си дал всичко от себе си. Че си предприел обмислен риск предвид оперативната обстановка. Убити са една дузина хора, следствието е в задънена улица. Бил си длъжен да направиш нещо. Още повече, че ФБР и МИ6 са се оттеглили. Наранени са единствено чувствата на Райли Уийвър, който не е допринесъл с нищо за разследването. Освен това те са те помолили да работиш за тях. Направил си всичко възможно в една изключително трудна ситуация. На твое място аз бих дръпнала настрана адвоката още преди началото на заседанието. И бих му казала, че мога да споделя с комисията доста неприятни неща за Уийвър.
— Например?
— Например че НРЦ е скрило от ФБР важни улики, свързани с международния тероризъм. Нали помниш видеозаписите от парка? Не е зле да му напомниш, че президентът на САЩ е бил, а може би и все още е на твоя страна.
— Май тези неща са причината да не мигнеш цяла нощ, а? — подхвърли той.
— Не искам да те разкъсат в мига, в който се появиш пред тях. Не го заслужаваш.