Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Нима искаш да кажеш, че той е скочил в ямата, а после се е взривил?
— Единственото логично основание да попадне в ямата е било, че скача в нея, за да спаси живота си. Това е причината да прибегнат до стрелбата — да му дадат повод да побегне и да скочи в ямата. Ако беше взривил бомбата над земята, всички щяхме да сме наясно с източника на експлозията. А така ни заблудиха, че е била скрита в корените на дървото.
— Чакай малко. Гарчик каза, че обучените кучета не могат да бъдат заблудени. Как тогава Падиля е минал покрай тях с бомба в дрехите си?
— Гарчик вече даде обяснението. Може би точно това е искал да го попита Грос. Помниш ли какво ни каза за миризмите?
— Че никой не може да ги скрие от обученото куче.
— И още нещо, свързано с молекулярния им състав. Именно заради него те не могат да останат скрити. Кучетата ги надушват дори когато са затворени в стоманени контейнери, опаковани в пластмаса и покрити с дебел пласт миризлива риба.
— Така е — съгласи се Чапман.
— А какво научихме за наноботите?
— Че са много гадни… — Младата жена изведнъж млъкна и ченето й увисна. — И са също така молекулярни!
— Именно.
— Нима искаш да кажеш, че са използвали наноботи за създаването на експлозив от нов тип?
— Не. Експертите по взривните вещества откриват в отломките обичайните следи от експлозиви. Нищо извънредно, което би събудило подозренията им. Точно в това се състои гениалността на плана им. Наноботите са били използвани за промяна на молекулярния състав на обичайната миризма, излъчвана от експлозивите. Те не предотвратяват взрива, но премахват миризмите, които кучетата са обучени да откриват. Това е била същността на теста — да мине покрай обучено куче с бомба на кръста. И са го издържали успешно.
— Но защо го е направил Падиля? Той не е руснак, а мексиканец.
— Какви бяха уликите, които ни насочиха към руснаците, Мери?
— Автоматът и странният език, на който са разговаряли. Освен това… — Тя изведнъж млъкна и поклати глава. — Всичко е било постановка, за да насочим подозренията си към руснаците.
— Точно така.
— Но въпреки това той се самовзривява. Защо? Каква е причината да го направи? Ти сам го каза. Проникват без причина в един от най-добре охраняваните периметри на света.
— Не е било без причина — поклати глава Стоун. — Имали са такава, и то много основателна. Хайде, тръгваме.
— Къде?
— На гости на Кармен Ескаланте. И трябва да побързаме, за да не ликвидират и нея.
84
Почукаха на вратата на Ескаланте, но никой не им отвори. Чапман се отдръпна от входната врата и огледа прозорците.
— Дали си е заминала завинаги? — подхвърли тя. — Или някой ни е изпреварил?
Стоун надникна през прозорчето вляво от вратата.
— Къщата не ми изглежда необитаема — обади се той. — Може би е излязла за малко.
— И тъй, Падиля се е самовзривил. Защо?
— Затова сме тук. Може би Кармен ще ни каже.
— Мислиш, че е замесена ли?
Стоун не отговори веднага главно защото не знаеше отговора.
— Не ми се вярва, въпреки че няма гаранции.
— Но ако не е замесена, тя няма да ни е от помощ.
— Не е съвсем така.
Стоун тръгна към задната част на къщата, следван от партньорката си.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
— Вече знаем, че бомбаджията е бил Падиля, или поне имаме основание да го подозираме. Значи можем да й зададем нови въпроси. Веднага ще разберем дали е замесена. Ако наистина е така, ще можем да я арестуваме и да я подложим на официален разпит. Но и иначе би могла да ни каже нещо полезно. Нещо, което е споменал чичо й, нещо, което е подочула случайно… А може би са имали и посетители.
Опита задната врата, но тя се оказа заключена.
Чапман залепи лице за прозорчето и напрегна взор.
— Нищо — въздъхна тя. — Но може би е вътре и лежи мъртва… Ще разбиваме ли?
Стоун вече беше извадил два малки инструмента от джоба си.
— Вратата е с резе, което ще ни позабави — отсече той.
Чапман разби стъклото с лакът, бръкна в дупката и издърпа резето.
— Моят начин е по-бърз — отбеляза тя.
Стоун бавно прибра инструментите си.
— Често ли ти се случва да проникваш с взлом в къщите на хората? — попита той.