Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Само когато ми доскучава — отвърна тя.
Бутнаха вратата и влязоха в малката кухня.
— Храна в хладилника и мръсни чинии в умивалника — констатира Чапман след бърз оглед на обстановката.
Стоун пристъпи към масата.
— Закуска, вероятно днешна — добави той.
Извадиха пистолетите си и се насочиха към дневната.
— Тук поне няма трупове — обяви минута по-късно Чапман. — Да видим какво е положението на горния етаж.
Оказа се, че и там всичко е наред.
Чапман отвори гардероба и бързо огледа дрехите.
— Може би са й платили, защото тук има няколко доста скъпи неща — констатира тя. — Историята с даренията може би ще се окаже поредната лъжа.
— Но как е излязла без тях? — Стоун посочи патериците в ъгъла.
Чапман се приближи да ги разгледа.
— Това са старите й патерици. Тя спомена, че очаква нови.
— Добре, Падиля е бил замесен. — Стоун огледа помещението. — Но и онези латиноамериканци в Пенсилвания също са били замесени.
— Смъртта им доказва, че всички са попаднали на не особено лоялен работодател — каза Чапман.
— Или на човек, който просто изисква от хората си пълна саможертва.
Влязоха обратно в дневната.
— Може би трябва да я почакаме да се върне, а? — погледна го тя.
— Имам чувството, че това място е под наблюдение — каза Стоун. — И те вече са разбрали, че отново проявяваме интерес към нея.
— И сме й подписали смъртната присъда?
— Не и ако открием къде е отишла.
Напуснаха къщата през задната врата. Стоун огледа улицата в двете посоки.
— Може би някоя възрастна съседка знае какво се случва в квартала — предположи Чапман.
— И аз си помислих същото. Ти започни от тази страна, а аз ще поема отсрещната.
Почукването на Чапман се увенча с успех чак на четвъртата къща надолу по улицата. Вратата отвори дребна чернокожа жена с бяла коса, очевидно прехвърлила седемдесет.
— Отдавна ви гледам как се мотаете наоколо — отсече с нетърпящ възражение тон тя. — Мислех да позвъня в полицията, но после ми хрумна, че може би вие сте от полицията. В нашия квартал никой друг не се мотае като вас.
Чапман й показа значката си и повика Стоун.
— Това е партньорът ми — обясни на старицата тя. — Търсим Кармен Ескаланте, но тя не си е у дома. Онази жена с патериците, чичото на която…
— Гледах новините — прекъсна я жената. — Познавам и Кармен. Но в момента я няма.
— Имате ли представа къде може да е отишла? — попита Стоун.
— Излезе сутринта, някъде около девет. Дойдоха да я вземат с голям черен пикап.
Двамата се спогледаха.
— Кой дойде да я вземе? — попита Чапман.
— Държавни служители. С костюми, тъмни очила и всичко останало. Днес тя трябва да присъства на някаква литургия. — В очите на старицата проблесна подозрение. — Ама вие не гледате ли новините?
— Знаете ли къде ще се отслужи литургията? — попита Стоун.
— След като не знаете това, значи не сте от полицията.
— Напротив, от полицията сме — настоя Стоун и повтори въпроса си. — Знаете ли мястото на службата?
— Защо не се обадите в участъка да проверите?
В следващия миг вратата се затръшна под носовете им.
Тръгнаха към колата и Стоун измъкна телефона си.
— Какво става, Оливър?
— Вече стигнахме до заключението, че след взривяването на бомбата събитията ще се преместят другаде, далеч от парка — отвърна той.
— Така е, но отново се оказахме в задънена улица.
— Защото става въпрос за непланирано събитие.
— Или по-точно за нарочно създадено събитие на място, където ще бъде нанесен ударът? — смаяно промълви Чапман и шумно изпусна въздуха от гърдите си. — Взривяването на бомбата е повод и за траурна служба.
— На която ще присъстват президентите на САЩ и Мексико.
Докато Чапман шофираше, Стоун започна да набира всички номера, които бяха запазени в паметта на телефона му.
— Никой не вдига! — отчаяно въздъхна той.
— Защото ти се изписва името. Не е ли по-добре да се обадим направо в полицията?
— И какво ще им кажа? „Аз съм Оливър Стоун — същият, който доскоро работеше за правителството, но беше изхвърлен заради един голям гаф. На тържествената церемония ще бъде взривена бомба, идете да я обезвредите.“ Нали ще ми затръшнат телефона още преди да съм отворил уста?