Дяволският квадрат

Телефонът му отново завибрира, но той пак не му обърна внимание.

Президентът зае мястото си на първия ред, а вляво от него седна президентът на Мексико. Между тях останаха два празни стола. Алекс насочи вниманието си към Кармен Ескаланте. Тя се приближаваше по пътеката с новите си патерици, които безшумно потъваха в меката пръст. Подкрепяха я двама мъже в тъмни костюми. Зад нея пристъпваше Алис Грос, облечена изцяло в черно и с воал на лицето. Четирите деца на агента вече бяха заели местата си на втория ред, непосредствено зад президента на САЩ.

Двамата държави глави станаха при приближаването на опечалените жени. Изказаха им съболезнования, после всички заеха местата си.

Телефонът на Алекс отново завибрира и той изруга наум. От начина на вибрирането разбра, че е получил есемес. Очите му се плъзнаха по множеството. Колегите му от личната охрана изпъкваха с безизразните си лица, слушалките в ушите и напрегнатите стойки. И те като него бяха нащрек, готови да реагират и на най-незначителната заплаха.

Вибрацията се повтори. Този път ругатнята почти се изплъзна от устните му и той машинално се огледа. Заключението му беше, че ако внимава, може би ще се справи. Ръката му се плъзна в джоба на панталоните и бавно измъкна телефона. Не целият, а само колкото да види екрана. Палецът му натисна иконата за есемеси.

— Страхотно! — едва доловимо изпъшка той, успял да зърне обозначението на две съобщения, изпратени в рамките на една минута.

Оливър Стоун.

Вдигна глава да се огледа, натисна два бутона в бърза последователност и издърпа апарата още няколко милиметра навън. Есемесите изскочиха на екрана. Бяха с еднакво съдържание. Прочете единия от тях. Кръвта бавно се оттече от лицето му, зави му се свят. Пръстът му бързо докосна бутоните О и К, а след това натисна клавиша за изпращане. Телефонът изчезна в джоба му.

Напълни гърдите си с въздух и насочи поглед към президента на Съединените щати. Подобно на останалите си колеги, Алекс беше дал клетва да жертва живота си за него. На челото му се появи капчица пот, която бавно се стече надолу.

Ами ако Оливър грешеше? Какво щеше да стане, ако действа по фалшив сигнал? Най-вероятно щеше да изгуби службата си, защото е действал по информацията на отстранен агент.

Но понякога човек трябваше да се довери на приятелите си. А той вярваше на Оливър Стоун както на никой ДРУГ.

Приближи микрофончето до устата си и предаде дума по дума съдържанието на есемеса. Пропусна да спомене само името на автора му. Накрая повтори предупреждението, което му беше изпратил Стоун:

— Най-вероятно става въпрос за дистанционна детонация. Бомбата ще избухне при всякакви резки действия от наша страна. Необходима ни е маневра за отвличане на вниманието.

В слушалката прозвуча гласът на началника на охранителния отряд:

— Сигурен ли си в това, което казваш, Форд?

Стомахът му се сви.

— Сър, дори да не съм стопроцентово сигурен, ние не можем да поемем никакъв риск, нали? — прошепна в отговор той.