Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти. Мисля, че ще приема съветите ти.
Чапман се огледа — наоколо гъмжеше от полицаи и цивилни агенти.
— Тук нещата изглеждат сериозни — отбеляза тя.
— Че как иначе? Това място е мечтата на всички терористи по света.
Изкачиха стълбите към главния вход, където ги по-срещна униформен водач на служебно куче — черен лабрадор, обучен да открива експлозиви. Песът подуши глезените им и се дръпна на каишката. Това беше сигнал, че могат да влязат в сградата.
— Едно от малкото сигурни неща в нашия несигурен свят — отбеляза Стоун.
— Правилно. Помниш ли какво каза Гарчик? Тези кучета могат да открият деветнайсет хиляди вида взривни вещества.
— Каза също, че все още няма машина, която може да се сравнява с кучешкото обоняние. Ако аз бях…
Стоун изведнъж млъкна и спря.
Чапман изненадано го погледна, задържайки вратата.
— Добре ли си?
Без да отговори, Стоун рязко се обърна и хукна обратно.
— Какво правиш, по дяволите? — извика след него Чапман, пусна вратата и го последва.
Полицаите в сектора моментално застанаха нащрек. Тук бягащите хора означаваха опасност. Но Стоун и Чапман прекосиха улицата още преди някой от охраната да успее да реагира.
— Не очаквах да се уплашиш точно сега! — дръпна го за ръкава тя. — По-добре се върни, за да приключиш всичко!
— Не става въпрос за изслушването, Мери.
— А за какво?
— За кучетата.
— Какво за кучетата?
Стоун отново хукна. Тя се втурна след него.
— Хей, къде отиваме?
— Там, където започна всичко.
— Вече го направихме.
— Този път ще бъде различно, повярвай ми!
83
Стоун затвори очи и върна мислите си към съдбоносната вечер. За втори път през последните двайсет и четири часа той възстанови поредицата от събития в главата си, но този път образите бяха още по-живи. Може би защото си даваше сметка, че това е последният му шанс.
Най-напред си представи Фрийдман на пейката. Отначало едва ли не задрямала, а после в оживен разговор с мнимия си любовник. После от източния край на парка се появи Алфредо Падиля в анцуг и с айпод в ръка.
След него дойде ред на Фаут Тюркекул, който се насочи към една от статуите в северозападния край, очаквайки да се срещне с Фрийдман. Стоун най-сетне възстанови и собствените си движения: чу приближаването на кортежа, тръгна да прекосява парка, наблюдавайки останалите посетители.
Британският агент е якето в защитен цвят стъпваше така, сякаш бе нагазил в подвижни пясъци. В началото на стрелбата той бе зад Стоун. В момента Стоун отвори очи и погледна на север към „Хей-Адамс“, после към административната сграда. Нагоре, етаж по етаж, докато стигна до местоположението на стрелците. Нямаше представа как са се добрали до там. Докато „Хей-Адамс“ оставаше в ролята на зеления хайвер. Искали са Стоун да се препъва в наглед неоспорими истини, които на практика са били нещо съвсем друго. Но без съмнение са се надявали той да не разкрие истинската им позиция в административната сграда. Той обаче се беше насочил надясно вместо наляво главно благодарение на инстинкта си. Именно това беше станало причина по-късно да се опитат да отстранят както него, така и Чапман.
Което означава, че през цялото време са ни наблюдавали.
Стоун отново затвори очи и си представи как първият куршум се забива в тревата на няколко метра вляво от него. Последваха го още няколко. Въздухът се изпълни със свистене и звънтене, а той беше побързал да се просне по корем. Британският агент зад гърба му направи същото, а Фрийдман и Тюркекул вече бяха напуснали парка. Падиля беше започнал да се движи на зигзаг в опит да избегне куршумите и завърши в ямата.
Бууум.
Стоун отвори очи и погледна Чапман, която стоеше със скръстени ръце и го наблюдаваше.
— Няма ли да те арестуват за неявяване пред комисията? — попита тя.
— Сигурно — равнодушно отвърна Стоун. — Всички изстрели са били насочени към западната част на парка.
— Вярно е. Ти вече спомена, че белите конуси са били разположени в лявата част, но не обясни какво си имал предвид.
— Защото нямах представа. Но защо? Защо всички изстрели са били насочени натам?
Вместо отговор Чапман посочи административната сграда.
— Стрелците са били там и са имали много добра видимост към парка, високо над дърветата.