Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— За нас е чест — насилих се да кажа. Ангели небесни, трябваше ли това да се случи днес? След като най-сетне водех активна битка, тревогите ми за шпионския дрон ставаха нетърпими.
— Повече се интересувам от твоя човек, Уинзик — каза другият крелянин. — Тя убила ли е някого, макар и случайно?
— Олеле, олеле, не! Тя е много добре обучена. Да се съсредоточим над проекта ми, Ваша чест. Разумен план за защита от гробокопачите, най-сетне!
— Това — чу се глас над рамото ми, — е първата космическа пилотска програма от сто години. Цялата е съставена от низши видове.
Завъртях се и видях Куна. Дори в стая с политици и дипломати, Куна изпъкваше — висок, с наситеносиня кожа, облечен в роба в толкова тъмновиолетово, че изглеждаше черна.
— Не е изцяло от низши видове — призна Уинзик. — Има и един дион. Колкото и да е странно, издънка.
— Независимо от това, начинанието е невероятно — отбеляза Куна. — Това ме кара да се чудя на Министерството на защитата… и амбициите по отношение на частта, която обучава.
Долових напрежението между Куна и Уинзик. Останалите официални лица направиха крелянския еквивалент на това да си прочистят гърлата — направиха кръстен знак — преди да се отдръпнат. Така останахме само аз, Уинзик и Куна.
Двамата не си говореха. Само се гледаха. Най-сетне Уинзик се врътна и отговори на някой, който говореше наблизо. Веселият крелянин поде разговор, обясни ентусиазирано за плана си как да се защитават от гробокопачите.
Колко знаеше Куна, питах се аз. Нали той бе поканил сайтоничката Аланик. Сигурно подозираше какво прави Уинзик, но колко доверие можех да му имам?
— Не знам каква е тази каша — казах на Куна. — Но не се интересувам от политическите ви игри.
— За съжаление, Аланик, играта не я грижа дали ти се интересуваш, или не. Тя просто те всмуква.
— Ти знаеше ли за това оръжие? — попитах. — Знаеше ли каква е истинската му цел? Да изпраща гробокопачите да нападат други планети?
— Подозирах — призна Куна. — Сега вече имам потвърждение. Има неща, които… трябва да ти кажа, но тук не можем да говорим. Когато се върнем на Към звездите, ще изпратя да те вземат. Поне този път бъди така добра да ме послушаш. Остава много малко време.
Отправи ми една от злокобните си усмивки — от онези, които ме караха да потръпвам. Нали самият Куна ми каза, че хората били паднали, защото се опитвали да използват гробокопачите като оръжие? Какво ли мислеше той за Уинзик и Върховенството, което щеше да се опита да направи същото?
Куна понечи да си тръгне и аз се протегнах към него — имах намерение да настоявам за отговори незабавно. За съжаление, бях прекъсната от викове от края на залата.
— Няма — сопна се Брейд и гласът ѝ се разнесе наоколо. — Не би трябвало да искате снимка с чудовище. — Тя хвърли чашата си с нещо цветно и течността се плисна навсякъде, след това излезе от стаята.
Ангели небесни! Втурнах се след нея и оставих партито. Дронът, който ни беше довел тук, ни последва със закъснение.
Настигнах Брейд на първото разклонение на коридорите, където тя спря. Очевидно не знаеше накъде да продължи. Неколцина охранители наблизо ни погледнаха с недоверие — изглежда имаше повече охрана от обикновено, може би заради видните посетители.
— Какво стана? — попитах я аз.
— Аз съм причината — озъби се тя. — А те всички грешат. Не съм някакво изчадие, което да зяпат.
Направих гримаса. Разбирах как се чувства, но тя не бе направила нищо, с което да подобри мнението на тълпата за всички като нея.
— Заповядайте насам — покани ни операторът на дрона. — Дадоха ми позволение да ви отведа до транспортната стая, където да изчакате останалите пилоти.
Дронът се отправи по коридора и ние го последвахме, подминахме няколко прозорци, които гледаха към звездите. На моменти ми беше трудно да си спомня, че сме на борда на кораб, колкото и глупаво да звучеше. ЗСД нямаха нищо по-голямо от малки кораби за превоз на войници. Кораби с такъв размер — с цели бални зали — бяха нещо нечувано за мен.
Забързах до Брейд и се запитах какво да кажа.
— Знам едно място — прошепнах, — където никой няма да те гледа като изрод. Там никой няма да те зяпа.
— Къде? — озъби се отново тя. — Твоята планета ли? Аланик, знам за твоите хора. Моите са ги победили. Там няма да бъда просто изрод, ами ще ме мразят.
— Не — отвърнах и я хванах за ръката, за да я спра в празния коридор. В тази част патрулите бяха по-малко. Някои бяха преместени близо до залата. А дронът, който ни водеше, бе доста напред.
— Брейд — прошепнах. — Виждам, че имаш резерви за този план.