Илиада [bg]

184 Живи остават след него съпруга и мили дечица; къща и ценни имоти ще бъдат запазени цели, ако ахейците с кораби тръгнат за свойта родина!» Тъй рече, сила и смелост разпали у всеки троянец. [500] А пък отсреща Аякс поощряваше своите другари: «Срам е, аргийци! Сега ни остава или да загинем, или спасени да бъдем и злото сами да отблъснем. Щом шлемовеецът Хектор ни бързите кораби вземе, смятате всеки пешком ли да тръгне за свойта родина? Мигар не чувате как насърчава войските си Хектор, [505] как се стреми да запали днес нашите кораби в стана? Той призовава троянците не на хоро, а на битка. Нямаме ние ни план, ни съвет по-разумен от този: в бой ръкопашен да смесим с врага си ръце и геройство. [510] По-добре в миг да загинем достойно или да живеем, вместо да страдаме дълго при нашите кораби вити, мъчени в страшния бой от мъже, несъмнено по-слаби.» Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец. Хектор тогава погуби отблизо водача фокейски, Схедий, сина Перимедов; Аякс уби Лаодаманта, [515] син знаменит Антеноров и вожд на отбрана пехота. Полидамант от доспехи лиши килениеца Ота, верен приятел на Мегес Филеев и вожд на епейци. Мегес го зърна и с копие Полидаманта нападна. Полидамант се отдръпна встрани и не беше улучен: [520] бог Аполон не допусна да падне сред първите в боя. Право в гърдите на Кройсма уцели със копие Мегес, Кройсъм със шум се събори, доспехите Мегес му смъкна. Мигом към него се втурна изкусният с копие Долопс, опитен в бурната храброст, внук виден на Лаомедонта, [525] син първороден на Лампа, най-мощния между мъжете. С копие Долопс удари всред щита на Мегес, притичал близо, но беше за Мегес защита солидната броня, плътно споена със плочки метални; Филей я донесе [530] чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен. Гостоприемният цар на герои, Евфит, му я даде, за да я носи във битки — закрила от удари вражи. Тя и тогава избави от гибел сина му обичан. Тутакси Мегес прониза със острото копие Долопс; [535] Той го улучи високо във медния шлем гъстогривест, гребена с конска опашка преряза; цял гребенът хвръкна право в прахта на земята, блестящ от боята червена.185 Докато с него се биеше Долопс, очакващ победа, цар Менелай гръмогласен пристигна във помощ на Мегес. [540] Скритом до Долопс се спря и отзад във гърба го умери с копие. Острото жило, напред устремено, промуши Долопса пряко гърдите и той по лицето си грохна. Двамата хукнаха в миг да му смъкнат доспехите медни. Хектор извика към всички бойци, братовчеди на Долопс: [545] първо похули герой Меланипа, син Хикетаонов, който през мирното време, преди да нахлуят данайци, волно пасеше в Перкота говеда, пристъпващи бавно. След като вече дойдоха данайските кораби вити, той се завърна във Троя, изпъкна сред всички троянци, [550] тачен в дома на Приама наравно със царските рожби. Хектор го викна по име, похули го ядно и рече: «Тъй ли сега, Меланипе, това ще оставим? И никак твойто сърце се не трогва, че тук братовчед ти погина? Виждаш ли тази борба за доспехите светли на Долопс? Следвай ме! Бой отдалече не бива да водим с аргийци: време е тях да изтребим или те високата Троя [555] чак до основи да сринат и всички в града да избият.» Каза и тръгна; след него пое Меланип богоравен. А Пък Аякс Теламонов подбуждаше вече аргийци: [560] «Мили! Бъдете мъже във сърцата със срам благороден! В тежките битки един се пред други срамувайте вие! Който войник се срамува, по-често във бой се спасява; който от битката бяга, изгубва защита и слава.» Тъй каза. Те и сами се стремяха врага да отблъснат; лесно приеха съвета и с медна стена оградиха [565] своите кораби здрави, но Зевс подпомогна троянци. Цар Менелай гръмогласен подтикваше тъй Антилоха: «Няма от тебе по-млад, Антилохе, сред всички ахейци, няма по-пъргав с нозете, по-самоотвержен във боя. Хайде нападай! Дано да убиеш герой от троянци!» [570] Тъй рече и се отдръпна назад, поощрил Антилоха, който излезе пред строя и след като вред се озърна, светлото копие хвърли; троянци отстъпиха мигом, щом се прицели към тях. И замахът не беше нахалост; [575] право попадна във вожд Меланипа, син Хикетаонов втурващ се в боя: до нянката точно в гръдта го улучи Наземи с грохот той рухна и мрак му забули очите. Тъй Антилох налетя, както пес на ранена кошута, тъкмо изскокнала живо от свойто леговище скрито, [580] гдето ловец я пронизал, сломил коленете й бързи. Тъй, Меланипе, безстрашният в бой Антилох те нападна,