Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Не бих казала, че точно в момента искам…
— Странно. Нямах представа, че създавам впечатлението, че имаш избор.
Орнета усети как косъмчетата по гърба й настръхват. Никога през живота си не бе долавяла толкова категорична заплаха в нечий коприненомек гласец.
Като не можа да се сети за по-удачна реакция, вдигна ръка.
— Покоите ми са насам. Не е далеч. Навярно би искала…
— Става. Да вървим.
Орнета погледна Лудвиг с надеждата, че той ще се намеси или ще намери начин да я избави.
Лицето му беше пламнало и реакцията му не закъсня.
— За какво става въпрос?
Доловила гнева в тона му, Морещицата вдигна Агиела си в ръка.
— За последното пророчество.
Всички погледи се вторачиха в нея с изненада.
— Какво пророчество? — попита Лудвиг.
— Доста хора, включително онази сляпа гадателка, бяха посетени от пророчество.
— И какво гласи това пророчество? — попита Лудвиг.
Морещицата изви вежда към него, преди да огледа останалите.
— Нямам абсолютно никаква представа какво гласи. Пророчеството не е предназначено за ушите на хора, които не притежават специална дарба. Включително за вас.
Гневът в погледа на Лудвиг вече беше повече от очевиден. Бе развил силна привързаност към Орнета, а и тя към него. На практика двамата прекарваха почти цялото си време заедно. Изглежда й харесваше, че той не може да й се насити.
— Ако дори не знаеш какво гласи пророчеството, тогава как изобщо твърдиш, че става дума за пророчество? — попита той.
— Изпълнявам заповеди. Пътьом дочух, че се касае за някакво най-скорошно пророчество. — Надвеси се над него и повдигна заплашително Агиела си. — Достатъчно време загубих. Да тръгваме!
Вместо да се дръпне, Лудвиг се опита да застане между Орнета и Морещицата.
— Струва ми се, че трябва…
Жената заби Агиела си в рамото му. Лудвиг извика от болка, изненадан от неочакваната атака. Строполи се тежко на колене. Притисна с длан рамото си и изпъшка. Вдигна глава, обзет от ярост.
— Ах, ти, кучко, как смееш…
Морещицата насочи Агиела си право в лицето му.
— Предлагам да се кротнеш сам, за да не се налага аз да те укротявам. Завинаги. Ясно ли е?
Лудвиг я стрелна с обезумял поглед, но не помръдна. Орнета простря ръце към него, ужасена от това, че му причиняват болка. Искаше да го утеши, да разбере дали е добре.
Морещицата й препречи пътя и посочи с Агиела си.
— Стига глупости. Тръгвай!
Шестдесет и трета глава
ПРЕДИ ЖЕНАТА ДА Я Е СРЪЧКАЛА с палката, Орнета стрелна Лудвиг с последен светкавичен поглед и като са завъртя на пети, се отправи към покоите си. Беше възмутена, беше ядосана, задето Морещицата причини болка на Лудвиг, ала за момента прецени, че ще е по-добре да не разкрива емоциите си.
Когато му дойдеше времето, пред подходящите хора, щеше да изкаже възмущението си и тогава тази жена щеше да си плати за наглостта и безсмислената жестокост.
Най-малкото, засега щеше да успее да отклони Морещицата от Лудвиг, преди той да е направил някоя глупост, която да му докара още повече неприятности.
Докато си проправяше път по изискания коридор, Орнета се стараеше да не върви твърде бързо. Напротив, придаваше си подчертана царственост, за да напомни на Морещицата с кого си има работа. Наред с другото, Орнета не бързаше да стигне в стаята си преди жената.
Една камериерка, понесла комплект чисти чаршафи в противоположната посока по коридора, забеляза Морещицата насреща си и прилепи плътно гръб о стената, за да не й се пречка, като сведе рязко глава, избягвайки погледа на високата жена в червена кожена униформа.
Орнета се почувства като затворник, когото водят на екзекуция. Не й се вярваше, че към нея се отнасят толкова неуважително. Предвид решението й й хрумна, че може би не е съвсем незаслужено. В продължение на години бе вярна на каузата на Д’Харанската империя. Напомни си, че това, което прави, всъщност е подтикнато от верността й към каузата на Д’Харанската империя — поне на народа й, ако не на главата.
Нямаше идея какво точно би могла да иска Морещицата, но с всеки изминал момент Орнета ставаше все по-разтревожена, че всичко това е свързано с избора й на Ханис Арк пред Ричард Рал. Опитваше се да си каже, че е глупава тревога. Никой освен нея и Лудвиг не знаеше за това решение. И, естествено, групата, но нали току-що им каза.
Помисли си, че е възможно да има пророчество, което да предупреждава за новата й обвързаност. Господарят Рал не би им казал какво гласи пророчеството, не би им помогнал срещу заплахи, разкрити чрез тези знамения, но това не означаваше, че не би ги използвал за коварните си цели. Не можеше да се каже какво би могъл да знае човек, използван от Пазителя на отвъдния свят, или какво биха могли да знаят те.