Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Последваха кимания и одобрителен шепот в знак на съгласие с мъдростта на посланик Грандон.
— И аз се надявам на това — добави Орнета. — Господарят Рал и Майката Изповедник се бориха храбро, за да спечелят победата. Аз… ние сме им много задължени. Но въпреки това се страхувам, че са попаднали под влиянието на мрачни сили, затова сега трябва да действаме в интерес на своите народи. Длъжни сме да приемем напътствията на епископа. Това е решението ми и то е окончателно.
— Така и трябва. — Посланик Грандон кимна непоколебимо.
Дукесата предпочете вместо да прави гръмки изявления за окончателния си избор, да отпие от чая си. Но останалите в групата тържествено изразиха съгласието си.
Орнета беше много доволна, че Лудвиг се натовари с отговорната задача да събере информация за пророчеството от всички възможни източници и да я съобщи на епископ Арк, за да може той да го ползва при управлението на провинция Фаджин. Сега изглеждаше, че епископ Арк е по-подходящ за Господаря Арк, който да управлява всички земи, а не само провинция Фаджин.
Когато Орнета отпи глътка вино и вдигна очи, видя в далечината да се приближава Морещица. Втораченият поглед на облечената в червена кожена униформа жена не се отмести нито за миг от кралицата.
Шестдесет и втора глава
С ПРИБЛИЖАВАНЕТО НА МОРЕЩИЦАТА групичката около кралица Орнета притихна. Всички очи бяха приковани върху високата жена в червена униформа, която крачеше неумолимо към тях. С оглед сериозността на разговора участниците в него се притесниха и никой не смееше да пророни нито дума повече.
В крайна сметка се намираха в Двореца на Господаря Рал, в наследствения дом на династията Рал, средище на д’харанската власт от хилядолетия. Бе някак непочтително, ако не невъзпитано и недопустимо подобни теми да се обсъждат под този покрив.
Но освен че бе резиденцията на Господаря Рал, Народният дворец бе убежище и на самия народ. В този смисъл той принадлежеше на всички и хората имаха пълно право да обсъждат въпроси, свързани е общото им бъдеще.
Но на фона на приближаващата червена мълния всички тези разсъждения бяха някак теоретични. Господарят Рал бе върховната власт в този Дворец и в цяла Д’Хара. Войната явно бе уредила този въпрос и бе укрепила още повече властта на Господаря Рал. Освен ако, разбира се, Орнета и хората, които споделяха възгледите й, не успееха да направят нещо по въпроса с помощта на абат Драйър и епископ Арк.
Тя беше категорична — както и някои от другите представители между впрочем, че пророчеството е правилната посока, която са длъжни да следват, защото им е показана от самия Създател. За да се съобразят с него, най-напред трябваше да знаят какво гласи. Да позволят на Пазителя на мъртвите да изврати начина, по който се използва пророчеството, бе предателство спрямо живота. Беше им нужен водач, някой като епископ Арк, който да се възкачи на престола на Д’Хара и да поведе народа си, като следва повелите на пророчеството.
В тишината, възцарила се на балкона и под погледите на всички събрали се там представители, Морещицата се доближи до парапета и погледна надолу към кръстосващите коридорите хора. Който я забележеше, бързо отвръщаше поглед и продължаваше в посоката си.
Дори в Народния дворец повечето хора отбягваха да гледат Морещиците в очите. Разбира се, откакто Кара, най-близката до Господаря Рал Морещица, се бе омъжила, отношението на хората малко се бе променило. Мъничко.
Но видът на точно тази Морещица не даваше ни най-малък повод за успокоение. Русата й коса бе сплетена по обичайния начин отзад на гърба и се спускаше между силните й плещи, като стигаше чак до кръста. Изкусителната смесица от здрави мускули и женствени извивки изпълваше идеално впитата кожена униформа.
Агиелът й, висящ на тънка златна верижка около китката, се поклащаше току под пръстите й, за да й бъде винаги подръка.
След като приключи с оглеждането на коридорите долу и обиколи набързо с очи неколцината събрали се на балкона, пронизващите й сини очи се спряха върху Орнета.
— Кралице Орнета, трябва да говоря с теб. Насаме.
Орнета свъси чело.
— По какъв въпрос?
— Ще го обсъдим на четири очи.
Орнета никак не беше сигурна, че би искала да говори насаме с Морещица. Предвид последното си решение да обяви лоялност към Ханис Арк, подобна перспектива точно в момента я блазнеше по-малко отвсякога.