Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Наведе се назад, бръкна в джоба си и извади метална лентичка.
— След като ме събуди точно преди да чуя Калан да крещи и да изтичам тук да видя какво става — подаде лентичката, — машината направи знамение. И то излезе горещо както обикновено.
— Същото знамение? — попита Зед, изпълнен с подозрения.
Ричард махна към листа, който държеше Натан.
— Същото като това: „Изборът на царицата ще й коства живота.“
Шестдесета глава
РИЧАРД НАДИГНА КИЛИМА С КРАК. Не забеляза нито символа, който бе намерил издялан в пода на коридорите пред спалните, където бяха спали преди, нито онзи другия, който намери пред покоите на кралица Катрин след жестокото й убийство.
Поне това. Символът, който означаваше „Наблюдавай ги“, го нямаше. Не му се искаше никой да ги наблюдава, докато спят.
Беше загрижен за избълваното от машината знамение, което Лорета също беше записала, но в момента най-много се притесняваше за Калан. Не знаеше дали пророчеството, което гласеше: „Изборът на кралицата ще й коства живота“, се отнася за Калан, както беше първото: „Царицата взема пешка“, но сега се тревожеше най-вече за инфектираната й ръка. За знамението щяха да мислят по-късно.
Освен това да се опитваш да разгадаеш значението на пророчеството си беше загубена кауза.
Засега искаше да настани Калан на някое удобно място по-далеч от машината, където Зед можеше да наложи ръката й с билкова отвара и да излекува възпалението, за да може тя най-после да си отпочине.
Ричард се надяваше това място да е безопасно, тъй като не влизаше в покоите на Господаря Рал. В онези спални нещо ги бе наблюдавало. Разбира се, Ричард едва по-късно откри символите, издраскани на пода пред стаите, но и бездруго нямаше вяра на официалните покои на Господаря Рал. Изглеждаха твърде лесна мишена за силите, които той още не разбираше добре. Докато не намереше обяснение на това как са били издълбани тези символи при толкова добре охраняваните коридори и докато не разгадаеше посланието на знаците, нищо не би го накарало да повярва, че спалните са безопасни.
Тази стая не беше част от покоите на Господаря Рал — беше предназначена за гости. Сега това крило бе празно, а наблизо нямаше никого и никой не знаеше, че Господарят Рал и Майката Изповедник са там. Намираше се няколко етажа над приземното ниво, така че и отвън никой не можеше да проникне. Не беше голяма, но за Ричард това нямаше значение. Той искаше просто да спи на безопасно място.
Преди да успее да прекрачи прага, в стаята се шмугна Кара. Бенджамин вече беше разположил гвардейци на всеки ъгъл по коридорите из цялото крило на Двореца. Рика беше недалеч от тях от едната страна, а Бердин бдеше от другата. И двете бяха облечени в червените си кожени униформи. Докато поздравяваше стражите на входа, си помисли, че едва ли биха се справили с коварния незнаен противник. Съществото, което бе наблюдавало него и Калан в спалните им, не би имало проблем да се промъкне покрай гвардейците.
Този път Ричард беше подготвил малка изненада, в случай че тайнственият посетител реши да намине.
Той въведе Калан в стаята, без да сваля ръка от кръста й. Остави багажа им на земята. Кара се върна след огледа и му кимна в знак, че не е видяла нищо обезпокоително.
— Как ти се струва? — попита той Калан. Видя как погледът отскочи право към леглото.
— Добре.
Зарадва се, че първата й мисъл бе за леглото. Беше притеснен за нея и искаше да й осигури възможност да се наспи. В погледа на Кара също пролича тревога.
На влизане в стаята Зед потупа нежно Калан по гърба.
— Настанявай се, миличка. Аз отивам да приготвя отварата и се връщам веднага, за да я наложа на ръката ти. А след това ще трябва да поспиш. Ще ти помогне повече от всичко друго.
Калан кимна. Лицето й беше пепеляво. Само по изражението на зелените й очи Ричард разбираше колко много я боли. Знаеше също и че тя не иска да го тревожи, затова му спестява много от истинските си усещания. Но той можеше ясно да ги види в очите й.
Калан все още беше с панталони, риза и ботуши като за път, защото в Градината на живота бяха спали на земята.
— Какво ще кажеш да се съблечеш и да се пъхнеш под завивките?
Тя поклати глава и незабавно се сгуши в леглото.
Преди да излязат от Градината на живота, Натан пробва да излекува ръката й. Но и неговите усилия не дадоха резултат. Ричард се осланяше изцяло на билките на Зед да изтеглят инфекцията, а добрият стар сън да свърши останалото.