Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Зед се наведе към Ричард.
— Ей сега се връщам, само да направя отварата. А междувременно ти за всеки случай можеш да се отървеш от онези огледала — тихо добави той, като ги посочи. Над тоалетката имаше две еднакви огледала.
— Не се тревожи — отвърна Ричард, — намислил съм нещо.
Щом Зед излезе, Ричард се зае лично да огледа стаята. Не че нямаше доверие на Кара, но искаше да е сигурен. Спалнята беше единична и неголяма, така че нямаше кой знае какво да се проверява.
Гардеробите ухаеха на кедър и бяха празни. В дъното на стаята имаше двойна остъклена врата. Ричард дръпна пердетата с опакото на ръката си и надникна в тъмнината. Явно имаше малка тераска с иглолистни растения в саксии, наредени покрай висок до кръста каменен парапет. Ричард видя патрулиращи войници в далечината долу.
Когато Кара си тръгна, той се опита да накара Калан поне да си събуе ботушите. Тя измрънка, че й е студено и иска само да я завие с одеялото. Ричард си знаеше, че когато го болеше глава, гадеше му се и му беше ужасно зле, и той не търпеше никого около себе си. Грижливо зави Калан с леката завивка и я подпъхна покрай раменете й.
Щом тя затвори очи, той се върна при завесите на остъклената врата в дъното на стаята и освободи връзките, които ги държаха разтворени. Мина покрай тоалетката и свали двете огледала. Постави ги на пода едно срещу друго и ги завърза с връзките от пердетата. Щом приключи, ги подпря на тапицираното столче.
Седна на ръба на леглото и се наведе да прегърне Калан, за да я стопли и да й покаже, че не е сама. Очите й бяха затворени и не каза нищо, но си позволи да въздъхне и му даде да разбере, че оценява жеста му.
Ричард се събуди, когато чу почукване. Беше Зед с готовата отвара. Ричард му подаде кутийката с аум, която беше извадил от раницата си. Докато Зед бъркаше сместа с дървена бъркалка, Ричард добави вътре и някаква жълтеникава субстанция от една купичка. После дръпна одеялото и измъкна ръката на Калан отгоре.
Тя сънливо отвори очи и смръщи чело, за да види защо смущават съня й. Когато Зед нанесе сместа върху зачервената й подута ръка, тя потръпна от болка.
— Скоро ще се оправи — успокои я той.
Калан кимна и затвори очи.
Зед сложи превръзката, докато Ричард държеше китката й.
— Това не само ще изтегли инфекцията, но и болката. Добавил съм и нещичко, което да помогне на съня й.
Ричард кимна.
— Благодаря ти, Зед. Притеснен съм колко е замаяна и не на себе си.
— Тя не се чувства добре и има нужда от почивка — увери го дядо му и го потупа по рамото. — И ти трябва да поспиш.
Ричард не мислеше, че ще може да заспи. Единственото, което го интересуваше, бе да бди над Калан.
Чули странен приглушен далечен вик на измъчено стенание, мъжете се обърнаха.
— Добри духове — възкликна Зед. — Какво беше това, да му се не види?
Ричард се усмихна и посочи огледалата.
— Завързах ги едно срещу друго. Мисля, че нещо се опита да надникне в стаята и не му хареса гледката на собственото му отражение.
Зед се засмя тихичко, за да не събуди Калан.
— Това, момчето ми, е страхотен номер.
Шестдесет и първа глава
— СИТУАЦИЯТА НАЛАГА ДА СЕ ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ, което и направих — отсече кралица Орнета. — Решението ми е окончателно.
Малката група представители се спогледаха.
Дукеса Марпъл остави чашата си на ниската масичка и се наведе към Орнета.
— Значи наистина вярваш, че Господарят Рал и Майката Изповедник са агенти на Пазителя? Така ли?
Орнета си рече, че този въпрос издава по-скоро възмущение, отколкото скептицизъм. Освен това в очите на жената проблясваше задоволство от сдобиването с толкова ценна клюка. За някои хора най-голямата наслада се съдържаше в това да припишат на властимащите смъртни грехове.
Орнета ни най-малко не се вълнуваше нито от едното, нито от другото. Тя си имаше по-важни грижи. Притесняваше я непочтителното отношение на Господаря Рал и Майката Изповедник и последиците, които то би могло да донесе за народа й.
Останалите от неколцината събрали се също започнаха да споделят опасенията си. Орнета беше провела множество разговори с тях тези дни. Те бяха сред най-големите застъпници на пророчеството, които твърдо вярваха в него и държаха да го ползват като насока за бъдещето. Бяха дълбоко загрижени, че Господарят Рал и Майката Изповедник не споделят това, което им разкрива пророчеството. Чувстваха се пренебрегнати.
Орнета не смяташе, че тези хора се вълнуват от пророчеството чак дотам, но напоследък това се бе превърнало в център на живота им. Както и на нейния. Предполагаше, че с настъпването на мира върви и по-сериозната загриженост за бъдещето.