Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Както бяха разбрали от откровените разговори с Орнета и Лудвиг, би могло да има само едно обяснение защо Господарят Рал и Майката Изповедник отказват да споделят знамението.
Орнета се обърна към Лудвиг.
— Както разкри абат Драйър, в знамението има няколко места, които определят Господаря Рал като този, който носи смъртта. Не ми харесва, че ти го казвам. И не е задължително да ми повярваш. Макар да не мога да преценя доколко е разумно да молиш Господаря Рал да ти ги покаже, все пак ми се струва добре да го направиш. Епископ Арк би ти ги показал, макар и с нежелание, ако настояваш да ги видиш със собствените си очи.
Предположението, че Пазителят на отвъдния свят влияе на техните водачи и ги използва за собствените си цели, беше доста притеснително. Повечето не искаха да повярват, че е така, но не можеха да оборят доказателствата.
— Кой, ако не Създателят, който е сътворил всичко, би могъл да знае бъдещето? — попита Лудвиг. — И тъй като Създателят знае всичко, как би предупредил нас, неговите създания, за опасностите, които ни грозят в бъдещето?
Присъстващите облещиха очи и се приведоха напред.
— С пророчество. — Лудвиг сам отговори на въпроса си. — Създателят използва пророчества, за да ни предупреди за опасностите, известни само нему. Ясно е, че Безименния ще се опитва да осуети този начин за спасение, нали? Не би ли желал да обладае най-доверените сред нас, за да скрие пророчествата от останалите и така да е сигурен, че по-лесно ще попаднем в лапите на смъртта?
Намекът беше ясен. Като укриваха информация за пророчества от останалите владетели, Господарят Рал и Майката Изповедник можеха само да служат на Пазителя.
Беше отрезвяващо заключение, което тези хора не можеха да приемат с лека ръка, дори за дукесата то надминаваше обикновените клюки. Орнета си помисли, че може би им трябва демонстрация на решителност, за да им помогне да се ориентират какво да предприемат.
Тя стисна Лудвиг за ръката.
— Би ли изпратил вест на епископ Арк, че се нуждаем от помощта му по въпроси, свързани с пророчеството, ако обичаш? Пиши му, че някои от нас получават пророчества като него и бихме искали той да ги разтълкува. Освен това му кажи, че в замяна на помощта му съм взела решение да му засвидетелствам лоялността си — своята и на народа си.
Отново се разнесе шепот. Този път имаше и одобрителни кимания.
Лудвиг кимна.
— Разбира се, кралице Орнета. Убеден съм, че епископ Арк ще приеме смирено думите ви. Уверявам ви от негово име, че каквото и да стане с народа ни в бъдеще, двамата с епископ Арк ще продължим да разчитаме на пророчеството да ни напътства, за да сме подготвени за опасностите по пътя към общото ни добруване.
— Надявам се, че и Господарят Рал ще направи същото — намеси се посланик Грандон. Той поглади заострената си брадичка и поклати глава, обзет от искрено съжаление. — Ние не избираме чия страна да заемем — всички сме от една страна в крайна сметка, така че искрено се надявам Господарят Рал да не възприеме желанието ни за съюз с епископ Арк като предателство.
Сред хората тутакси се разнесоха одобрителни възгласи. Ясно беше, че ги интересува какво крие пророчеството, но в същото време не искаха да бъдат сметнати за изменници. Бяха верни на Д’Харанската империя, но предпочитаха тя да бъде управлявана в съгласие с напътствията на пророчеството.
Орнета се наведе, отпуснала длани на широкия мраморен парапет, и погледна надолу към просторните коридори на Народния дворец. През остъклението над тях струеше слънчева светлина. Тълпите долу, осветени от слънчевите лъчи, се движеха из коридорите или се събираха на групи, точно както тяхната групичка, събрала се в малката, но удобна ниша на балкона.
— Имаш предвид измяна — отсече Орнета без да се обръща. — Това всъщност искаш да кажеш. Надяваш се, че Господарят Рал няма да възприеме избора ни като измяна.
— Ами… да — отвърна Грандон. — За мен нещата не стоят така, нямам никакво намерение да ставам изменник. Ние продължаваме да сме верни на Д’Харанската империя, все още ценим Господаря Рал, само че…
Лудвиг, който отпи глътка вино, докато слушаше, повдигна въпросително вежда.
— Но ако епископ Арк стане Господаря Арк, той би управлявал империята в мирно време по-добре от Господаря Рал, който се справи добре по време на война.
Посланикът вдигна пръст.
— Добра формулировка. Ние сме верни на Д’Харанската империя и както казах, ценим Господаря Рал и Майката Изповедник и всичко, което са направили за нас, но вярваме, че епископ Арк — Лорд Арк, както предлагате — заради обширните си познания и факта, че познава изтънко пророчеството, би бил подходящ за водач на Д’Хара. Тъй като би следвал пророчеството, би могъл по-добре да поддържа мира и да ни помага да поемем по най-безопасния път към бъдещето.