Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Шестдесет и пета глава
РИЧАРД БЕШЕ ИЗНЕНАДАН И ЯДОСАН. Почти не можеше да повярва на кървавата сцена с кралица Орнета, безжизнено просната на пода. Това беше второто убийство на кралица от сватбата на Кара насам. И двете бяха ужасяващи. Беше още по-разстроен от факта, че го бе извършила Морещица. Не знаеше коя. Не можеше да си представи и защо.
— Господарю Рал — заговори Кара, — признавам, че не харесвах тази жена и не й се доверявах, но не бих направила това.
Кара не би и помислила точно сега да подлага на изпитание търпението му.
— Не твърдя, че си ти.
— Тогава кажи нещо.
Той я погледна.
— Искам да знам кой я е убил.
Кара стисна устни и кимна. Искаше да му обясни, че никоя Морещица не би направила такова нещо сама — вече не. Но не можеше да обори доказателствата и да пренебрегне очевидците.
Самата Кара потвърди онова, което Ричард вече знаеше: че кралицата е умряла от Агиел.
Несъмнено Морещица беше убила кралица Орнета. Единственият въпрос без отговор беше коя точно.
Ричард не искаше да обвинява никоя от тях. Всички бяха доказано безмилостни, случеше ли се да защитават живота му и този на Калан, безжалостни в битка, но също и безкомпромисно верни.
Нещата просто не се връзваха.
Посланик Грандон стоеше в коридора, когато Ричард му помаха да дойде. Онзи угоднически кимна при повикването на Господаря Рал и влезе в стаята без особено желание, като през цялото време въртеше с пръсти едно копче на дългото си наметало.
Кимна още веднъж и спря.
— Да, Господарю Рал?
— Казваш, че е била Морещица и си я видял?
— Да, Господарю Рал.
— Опиши я. Как изглеждаше?
Грандон се замисли за момент.
— Висока, с руса коса. Очите й бяха сини.
Ричард едва сдържа импулса си и посочи застаналата до него Кара.
— Кара е висока, русокоса и със сини очи. Тя ли беше?
— Разбира се, че не, Господарю Рал — отвърна посланикът, докато гледаше Кара.
— Много Морещици имат руса коса и сини очи. Както и много други хора в Д’Хара.
Грандон още веднъж склони глава, докато продължаваше да си играе с копчето на наметалото.
— Да, Господарю Рал.
— Кажи ми тогава какво открояваше тази жена. Как да я различим от всички останали русокоси и синеоки Морещици? Как да разберем коя е отговорна за случилото се?
Мъжът най-после пусна копчето, за да поглади края на заострената си брада.
— Не зная, Господарю Рал. Не я огледах директно и внимателно. Видях червена кожена униформа, руса плитка и Агиел. Държеше се като Морещица, ако ме разбирате. Беше жена, която всява страх. Не съм сигурен, че ще успея да я разпозная дори и да я видя отново.
Ричард въздъхна объркано. Той знаеше, че човекът е прав. Малцина дръзваха да погледнат Морещица в очите или да задържат поглед върху нея. Добре разбираше усещането и страха.
Отпусна лявата си ръка върху ефеса на меча и потупа с палец релефния символ върху него.
— Какво правехте ти и останалите с кралица Орнета? Защо се бяхте събрали отзад на балкона? Така като гледам чашите, сте прекарали доста време там. Какво изобщо правехте?
Онзи леко пребледня и Ричард разбра, че е уцелил слабото му място.
— Ами, Господарю Рал, просто си говорехме.
— Просто сте си говорили. За какво по-точно?
— За пророчеството.
— Пророчеството значи. И какво обсъждахте за пророчеството? Забелязвам, че повечето от присъстващите на тази среща незабавно са си събрали багажа и ако не са си тръгнали вече, то се канят да го направят.
Посланик Грандон облиза устни, докато внимателно обмисляше отговора си.
— Господарю Рал, все още съм тук само защото мисля, че поне аз ви дължа обяснение.
— Обяснение за какво? — Ричард се намръщи.
— Защо останалите си тръгнаха или се канят да тръгват, както и за това какво решихме. Ние чухме онова, което вие и Майката Изповедник имахте да казвате за пророчеството. Изслушахме и Натан, Пророка, но с цялото ми уважение, имаме собствена гледна точка за нещата.
Ричард преглътна непочтителния отговор. Замълча и пое дълбоко въздух. Все пак той, а не друг, беше казал на тези хора, които преди това на колене засвидетелстваха отдадеността си на Господаря Рал, че животът си е техен и трябва да се изправят и да го живеят. Очакваше да разсъждават самостоятелно, да вземат разумни решения, да си живеят живота.
Ричард отпусна ръка на рамото на мъжа.
— Посланик Грандон, ние сме свободни хора. Трябва да си сътрудничим за собственото си добруване, но аз не бих изтезавал до смърт онези, които не искат да се съобразяват с моите решения. Затова и водихме войната — заради идеята, че всички имаме право да живеем както намерим за добре. Когато ви казах всеки да си живее живота, наистина го мислех. Надявам се, че хората ще прозрат мъдростта и опита в тези думи и сами ще изберат да ни следват.