Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Господарят Рал беше добър човек, почтен човек, но дори такъв като него можеше да бъде обсебен и да няма възможност да действа по своя воля, а да бъде направляван от самата смърт. Както изтъкна Лудвиг, нима има по-подходяща жертва, която да си набележи Пазителят, ако цели да изпълни коварните си намерения, от най-доверения сред хората?
Щом Орнета погледна назад през рамо, забеляза, че Морещицата я следва по петите и изражението й не е никак приветливо.
Но отвъд Морещицата Орнета забеляза, че цялата групичка, която се беше събрала на балкона, ги следваше по коридора. Вървяха на разстояние, но явно бяха твърдо решени да разберат какво става, да си изяснят защо един от тях е бил привикан. Лудвиг, като се държеше за рамото и се опитваше да тушира болката от докосването с Агиела, водеше загрижения посланик Грандон, след него дукесата и останалите представители. Лицето му бе помътняло от гняв.
Орнета се радваше, че усеща подкрепата им. Надяваше се това да поукроти страстите на Морещицата. Обикновено свидетелите охлаждат ситуацията. Присъствието на Лудвиг също я успокояваше.
Орнета спря и махна с ръка пред орнаментираните врати, край които се озоваха, в опит да даде възможност на останалите да я настигнат.
— Тук са моите покои.
Когато Морещицата я стрелна с поглед, от който и най-силният би се почувствал безпомощен, Орнета отвори вратата и двете жени влязоха. Веднага след това плъзна вратата обратно, като внимаваше да не я затваря съвсем, за да могат хората, които ги следваха, лесно да чуват какво се говори вътре.
Морещицата обаче не пропусна да я затвори плътно.
Орнета, придавайки си небрежен вид, се отправи към един шкаф, където на сребърен поднос държеше бутилки вино, вода, десертни питиета и пет-шест кристални чаши.
— Да ти предложа питие?
— Не съм дошла за питие.
Орнета се усмихна сърдечно.
— Съжалявам, но не попитах за името ти.
Сините очи на Морещицата бяха достатъчно силни, за да накарат коленете на Орнета да омекнат, но кралицата се постара да не й проличи.
— Името ми е Вика.
— Вика — усмихна се Орнета. — Е, Вика, какво мога да направя за теб?
Морещицата запристъпва напред.
— Можеш да крещиш.
— Моля? — примигна Орнета.
Вика сграбчи роклята на Орнета при ръкава.
— Казах, че можеш да крещиш.
Морещицата стисна зъби и като дръпна рязко кралицата към себе си, заби Агиела си в корема й.
Ужасът от болката бе отвъд всичко, което Орнета някога бе изпитвала или си бе представяла, че е възможно да изпита.
След като целият ужас се стовари отгоре й, бе невъзможно да не закрещи.
Останала без дъх, Орнета се намери свита на кълбо на пода, обляна в сълзи.
— Защо го правиш? — успя да пророни на пресекулки.
Вика стоеше над нея и не я изпускаше от очи.
— За да ти помогна да крещиш.
Орнета не можеше да каже нито дума. Изобщо не би могла и да си представи защо го прави тази жена и за какво са й нужни виковете.
— Но защо?
— След като си толкова твърдо решена да оставиш пророчеството да управлява човечеството, е редно да ти бъде оказана честта да станеш проводник на изпълнението на пророчеството. А сега нека чуем един хубав писък.
Щом Орнета я изгледа неразбиращо и на ръба на паниката, Вика заби острието на Агиела си в ямката на врата на кралицата.
Орнета изпищя тъй дълбоко, че имаше чувството, че викът ще раздере гърлото й. Дори да бе искала да потисне изблика, едва ли щеше да успее. Болката я превзе, мускулите на ръцете и врата й започнаха да се съкращават в неконтролируеми спазми.
От гърлото и устата й бликна кръв, която заглуши виковете. Червената течност потече по брадичката на жената и увисна на дълга, масивна струя, която миг по-късно вече попиваше в роклята й.
Стаята се сви до черна точица, после отново се върна на мястото си. Орнета не знаеше къде се намира Морещицата, нито какво прави, докато накрая не я видя да приближава иззад гърба й.
Без да каже нито дума, Вика заби Агиела в основата на тила на кралицата.
В главата й удари мълния. Във всички посоки се разхвърчаха искрящи цветове. В главата й закънтя влудяващо дрънчене, от което болката стана невъзможно, невъобразимо непоносима, несравнима с нищо, което бе изпитвала през живота си. Пронизващи спирали агония се стрелнаха от вътрешната страна на ушите й.