Фурията на капитана

Тави сърдито погледна Арарис.

— Това го отработваме всеки ден в продължение на седмица. Само един прийом. Всеки с моите размери ще има големи проблеми с неговото използване. И двамата знаем това. Защо да не използвам в битка силните си страни?

— Точно това ще бъде твоята силна страна — каза Арарис. — Ти просто още не го знаеш.

Тави поклати глава.

— Какво, враните да го вземат, трябва да означава това?

Арарис сложи ръка на корема си, където беше ранен, мръщейки се като от пронизваща болка в хълбока след дълго тичане.

— Никой известен мечоносец няма да очаква подобна маневра от някой като теб. Те ще мислят, че това е твърде опасно, твърде безразсъдно.

Тави докосна гърлото си, където го закачи мечът на Арарис, и погледна малката капка кръв по пръста си.

— Защо някой би мислил така? — той се изправи на крака, вдигна меча си и се обърна с лице към Арарис, готов отново за битка.

Арарис масажира малко рамото си, изражението му беше болезнено, и поклати глава.

— Достатъчно за днес.

Те вдигнаха мечовете си във взаимен поздрав и ги прибраха в ножниците.

— Все още ли те боли? Може би трябва да докарам холтъра, за да…

— Не — отказа Арарис. — Не. Тя вече достатъчно се занимава с мен. Това е просто болка, нищо повече.

Тави вдигна вежди, на лицето му се появи разбиране.

— Значи така Наварис те е ранила.

Арарис се намръщи и отмести поглед.

— С нея имаше твърде много сингулари на Арнос. Не можех да се преборя с всички и да оцелея. Затова предоставих на Наварис благоприятна възможност. Реших, че тя ще се хвърли напред, целейки се в крака ми, а мечът й ще се забие за миг в корпуса на кораба — той махна с ръка, сочейки към хълбока си. — Но вместо това тя ме удари тук.

Тави се намръщи.

— Видях как мечът й проби корпуса. Но той все още беше там, когато… — гласът му затихна, а стомахът му се сви в лек пристъп на гадене. Арарис беше прикован към корпуса на „Мактис“ с меч, пронизал вътрешностите му. Единственият начин да се освободи…

Кървави врани. Той просто се е раздрал, за да се освободи от оръжието на Наварис. Беше позволил на острието да среже четири или пет инча от корема му. Не е изненадващо, че изглеждаше така, сякаш Наварис го беше разпорила отстрани почти до гръбнака.

Арарис срещна Тави със сериозен поглед и кимна.

— Без Исана… — той сви рамене. — Наварис не би трябвало да може да нанесе такъв удар. Не знам как изобщо успя. Но й се получи.

Той се обърна, без да каже нито дума, и се върна в каютата на кораба. Тави поправи ножницата с меча си, наметна свободна туника и замислено се насочи към носа на кораба.

След рейда им към злополучния „Мактис“, останалата част от техния път беше сравнително безопасна и Тави забеляза, че все повече се притеснява. След два дни почивка Арарис отново беше на крака и те се върнаха към безспирните тренировки на палубата, продължаващи по няколко часа.