Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Да не би на Льоля най-накрая да й е писнало от твоя трудов ентусиазъм?
— Не, жена ми няма нищо общо. Аз се накарах на всички…
— Ти?! Костя, ти не си способен да креснеш на никого, даже на висшестоящото началство.
— Научих се — тъжно се усмихна Меркулов. — И то доста бързо.
У мен естествено възникнаха въпроси по този повод, но ги премълчах. Знаех, че ако иска, Костя сам ще ми разкаже.
— Нали знаеш, Саша, че Лидочка има годеник…
— Не знаех, но се досещах, дъщеря ти е красавица.
— Стига де, годеници имат не само красавиците. Та значи има си тя годеник, Валера — лейтенант, служи в Кантемировската дивизия.
— Солидно — казвам.
— Отличник — с известна гордост произнесе потенциалният тъст. — Завърши училище с червена диплома. И ето, разбираш ли, взе да се стяга за отпуск точно през зимата. Аз въобще не им се меся в работите — и не искам, и време нямам. Но си мисля все пак: защо? При това за своя сметка. Отиде си той в отпуск, уж при родителите си… Днес се връщам за обяд, моите две моми разревани, но мълчат. Аз ги виждам, но също мълча, обаче после не издържах и питам дъщерята: да не си забременяла? Тя се смее през сълзи — де да беше така! Тогава какво има? А те ми викат — не чу ли новините? Защо, питам? И без това ме мъчи безсъницата. Тогава те ми разказват, че опозиционните на Дудаевия режим войски се опитали да превземат Грозни и претърпели поражение. Усетих нещо недобро и питам — и какво толкова? Валера, реват и двете, е там. И за какъв дявол е там? И те ми разказаха. В началото на ноември дошъл при него и приятелят му, старши лейтенант, някакъв тип от Федералната служба за контраразузнаване и им предложил договор: отиват да се бият на страната на чеченската опозиция и получават за това по няколко десетки милиона рубли. У нас, знаеш, е тесничко, но може да се живее. Но младите поискали да си имат свое жилище. Нормално желание, разбира се. Само че на офицера родината, мамка й, плаща колкото да не умре от глад. И тогава решил нашият Валерий да отиде да спечели поне за първата вноска. Напечели се!
— И какво? Няма ли никакви вести?
— Откъде? Дори не знаем жив ли е.
— Мисля, че всичко ще се оправи, Костя — опитах се неумело да утеша приятеля си.
— Дано — кимна той. — Знаеш ли, Саша, всичко това напомня Афганистан. Опозицията по същия начин не може нищо да направи със свои сили. Първо имаше период на нашите, да ги наречем, военни съветници. Тогава не помогна. Сега, докато мигнеш, и ще вкарат армията. И пак ще започне същото. Историята никого и на нищо не може да научи! Смешно…
— Кое?
— Смятах принципно да не се пъхам в тая бъркотия, а сега обмислям под какъв предлог да отлетя за Чечня!
— Танкиста ли искаш да намериш?
— Да. И да му отпоря ушите!
Костя заобиколи бюрото си и седна с отпуснати рамене. После ми кимна като покана да седна и попита:
— А при вас как върви?
Разказах му накратко за нашите незавидни успехи, оплаках му се от невероятната сложност на делото, като се надявах да го отвлека по този начин от гнетящите го мисли.
— Не е толкова зле, Саша — каза ми накрая Меркулов. — Само не бързай да даваш американеца на ФСК!
— Няма.
— Точно така.
— Да можех да разгадая дискетката, да разбера какво има в нея! Тогава навярно много неща ще си дойдат по местата.
— Виж засега ето това!
Меркулов извади от една папка два листа, скрепени с телбод, и ми ги подаде.
— Какво е то?
— Безмилостните момчета от регионалното управление за борба с организираната престъпност го донесоха на генералния. Той, разбира се, веднага го пъхна в бюрото си, но аз все пак успях да снема копие. Документчето е взривоопасно, затова не се обиждай, но ти го давам за четене само тук…
2.
Това бяха материали от проверката, която специалистите от РУБОП бяха направили в предприятието със загадъчно име „Хантала ойл лимитед“. Проверката се провела негласно, което си беше напълно естествено. Иначе, специалистите от управлението не биха открили нито един уличаващ фирмата документ.
А фирмата беше за чудо и приказ. Сред учредителите бяха членът на Съвета за сигурност при президента на Русия Николай Корольов, заместник-директорът на акционерното дружество „Роснефтпродукт“ Вениамин Копачев, директорът на банка „Нохчи-Чо“ Руслан Аслангиреев и други не по-малко солидни господа-другари. През последните две години фирмата, която имаше лиценз за внос и износ на всичко, с изключение на неликвидните членове на правителството, беше създала съвършено нов, нямащ аналог в световната практика на международните превози въздушен мост Москва-Хантала-Анкара и по-нататък на Изток. При това в Москва само се подписваха документите. Самолетите се товареха някъде между Москва и чеченското летище Хантала. На чеченското летище практически не се правеше никаква митническа проверка.