Безбожникът [bg]

Мелеагър погледна Александър, който кимна. Лицето му остана непроницаемо. Мелеагър стисна ръката на Агис. Александър стана и се облегна на колоната.

— Хефестионе, отведи Агис. Има един час да напише списъка си. Заведете Пелей до градските порти, съблечете му мантията и сандалите, дайте му тояга, вода и храна за един ден. Той е прогонен завинаги от Ефес.

Пелей се опита да възрази, но Хефестион вече се бе упътил към вратата, за да повика още войници. Храмът се опразни. Останаха само Теламон, Александър и Мелеагър.

— Каква е присъдата ти? — попита Теламон.

Царят вдигна очи.

— Мелеагър, ти ще бъдеш архонт на Ефес, но гарнизонът му остава под мое разпореждане и това на командира си. Върни се в града и управлявай от мое име. На кръвната вражда трябва да се сложи край. Храмът на Херакъл ще бъде сринат до основи и издигнат наново. Къщата и дъщерята на Агис са твои, останалата част от богатството му е за мен. Можеш да вървиш.

Мелеагър тръгна към вратата.

— Почакай!

Олигархът се обърна.

— Картината на Апелес ще бъде завършена и сложена на почетно място в храма на Артемида — царят щракна с пръсти към Теламон. — Кажи на Мелеагър какво гласи признанието на лудия, който изгорил храма.

Лекарят обясни, че в писанието на подпалвача се съдържа анаграма, скрито пророчество за раждането на Александър, на което е присъствала Артемида.

— Но това ще бъде… — възражението на Мелеагър замря на устните му и той въздъхна. — Ще стане, както желаеш, господарю. Храмът, в който някога е била статуята на баща ти, сега ще приюти твоя портрет, истинския образ на бога Александър. Но, господарю — добави Мелеагър, — какво ще стане с Агис?

Царят го погледна строго. Притеснен, Мелеагър побърза да излезе, тътрейки крака. Отвън се дочу раздразненият вик на Аристандър.

— Никой да не влиза! — изкрещя Александър и протегна ръка към Теламон. Когато лекарят я хвана, царят го придърпа към себе си и го целуна по двете бузи.

— Няма да забравя това, което стори за мен — Александър се отдръпна. — Агис ще си признае. Ще ми каже какви са плановете на персите, къде възнамеряват да се бият с мен.

— И когато каже всичко, което знае? — попита Теламон.

— Достатъчно кръв се проля — прошепна Александър. — Погрижи се ти, Теламоне. След като слънцето залезе, занеси му чаша бучиниш и го накарай я изпие. Нека този безбожник слезе в Хадес и каже на онези, които тънат в мрак, че аз съм го изпратил.