Безбожникът [bg]

— Но той нарисувал нещо на стената — обади се Александър. — Аристандър го помисли за триъгълник или главно „Д“, което сочи Дион.

— Може би така е мислел — отвърна Теламон. — Или се е опитвал да напише „А“ като Агис. А може би, нали всички знаем колко добър лъжец си, нарочно си заблудил градоначалника и той е смятал, че Дион е Кентавърът? Това ли е мислил Рабин в предсмъртната си агония? Добра работа за една вечер, Агис. Царят едва не е промушен. Един от войниците му е убит. Хаос в кухнята и Рабин замлъква завинаги.

— Може да е бил Дион — отвърна Агис със спокоен глас и ясни очи, — Мелеагър или Пелей.

— Така искаше да мислим ти. Пелей — не — Теламон поклати глава. — Мелеагър — може би. Затова не е бил набелязан за убийство по време на кланетата. Би могъл да бъде описан като човек, който не заслужава доверие, като човек, обзет от жажда за отмъщение. Ти и аз знаехме, че Аристандър подозираше Дион, затова си ударил отново. Дион е започнал да се тревожи. Може би е таял собствени подозрения. През нощта, когато умря, ти си го посетил. Говорил си с него, убедил си го, че е в безопасност. Промъкнал си се през нощта, за да обсъждате тайни въпроси. Може би Дион е бил поласкан? Предложил ти вино. Ти си го налял и си прибавил към него същата отвара, с която са били приспани жертвите в храма на Херакъл. Разговорът продължил. Ако някой дойдел, ти си щял да си тръгнеш. Дион заспал. Сложил си примката на врата му и си вързал края на въжето на куката на тавана. Упоен, Дион не можел да се съпротивлява. Бил задушен. Взел си чашата си от вино, изхвърлил си остатъка от неговото през прозореца, измил си чашата и си я върнал на мястото. Вратата била заключена и залостена. Излязъл си през прозореца…

— Но капаците бяха залостени! — намеси се Пелей. — Всички говореха за това.

— О, това е лесно да се направи — отвърна Теламон. — Капаците се държат на кожени панти, прикрепени към рамката със здрави бронзови гвоздеи. Преди да си тръгне, Агис затворил единия капак и пуснал резето. После махнал другия, като извадил бронзовите гвоздеи от едната страна. Той увиснал надолу, но двете му крила се държали от дървеното резе. Агис се покатерил през прозореца и повдигнал капака на мястото му заедно с бронзовия гвоздей, така че той изглеждал точно като другия — затворен и залостен. За това се иска сила, но икономът каза, че съпругата на Дион се събудила от чукане. Разбира се, онова, което помогнало на Агис и той трябва да го е знаел, е, че вратата към работната стая на Дион била здрава и заключена, така че на другата сутрин слугите направили това, което всеки би направил — свалили капака, за да влязат в стаята. Всички следи от работата на Агис, отпечатъци от стъпки или доказателства, че един от капаците не е бил залостен, били заличени. Освен това Дион явно се е интересувал от клането в храма на Херакъл. Може да е направил някои рисунки, докато е размишлявал върху загадката. Дали Агис ги е оставил? Или Дион ги е нарисувал по молба на Агис? Както и да е било, подозрението беше насочено към Дион, но той вече беше мъртъв и изглеждаше, че се е самоубил.