Безбожникът [bg]

— Подозираше ли кой си?

Агис прехапа долната си устна.

— Аз го заблудих. Олигарсите и демократите се мразеха. Сократ ми казваше какво знае. Помагаше ми да определя кои да умрат, казваше ми кой къде ще бъде по определено време.

— Ти ли извършваше убийствата? — попита Теламон.

— Отначало, да. Всичко беше моя работа, лекарю. Най-накрая Сократ изигра ролята си.

— Ами персите?

— Господарят Митра беше доволен. Гърците се избиваха помежду си и неговият градоначалник можеше да управлява града, както си иска. Персите ми плащаха в злато и сребро, съветваха ме какви стоки да закупувам и къде да ги продавам. Бях като син на господаря Митра — само той знаеше името ми. Публично, пред гражданите на Ефес, се правех на герой от партията на демократите — Агис се изкашля. — Защитавах името си на персийски враг, а господарят Митра ми помагаше, като инсценираше опити за убийство и злополуки. Сократ също убиваше. Това му харесваше. Слуга на богатите, той с наслада цапаше ръце с кръвта им. Спомних си историите за „Кентаврите“, затова приех тяхното име…

— И продължи да сееш кърваво опустошение?

— Разбира се — в очите на Агис се долавяше странен, потаен блясък. — Парменион дойде и си замина, после македонците се върнаха. Новините за победата ви при Граник изненадаха всички. Беше време за промяна. Сократ ми каза, че Демад подозирал, че в редиците им има предател. Дребният дебел Хезиод също започваше да подозира нещо. Господарят Митра беше категоричен — Ефес ще падне в ръцете на Александър, но аз трябваше да предизвикам колкото се може по-голям хаос. И това беше лесно — добави той с лека тъга. — Олигарсите трябваше да бъдат унищожени. Изпратих тайно предупреждение на Мелеагър, не заради кръвната ни връзка, а за да предизвикам подозрения. Демад и хората му се скриха в храма на Херакъл. Съзрях възможност да продължа кръвната вражда дори при управлението на македонците. И най-вече щях да покажа, че думата на Александър не струва нищо. Демад трябваше да умре, защото ме подозираше. Аз пък бях отегчен от Сократ, който ставаше все по-досаден с всеки изминал ден. Когато господарят му се влюби в Арела, той не остана по-назад. Ти си прав, лекарю, аз организирах това. Ако Арела беше поискала, Сократ щеше да свали луната от небето заради нея. Тя беше своенравна и алчна кучка. Накарах я да се съгласи с подкуп и заплахи — той замълча. — Знаех много за Арела — тя не искаше да бъде смятана за привърженица на персите. Веднага след като Демад и хората му се скриха в храма, дадох нарежданията си на Сократ. Казах му, че Арела ще внесе тайно дребните неща.