Безбожникът [bg]

— Защо сме тук? — започна Агис. — Господарю, ти спечели голяма победа, но ние напуснахме Ефес набързо и без предупреждение; бяхме отвлечени, похитени…

— Млъкни! — прекъсна го Теламон.

Мургавото лице на Агис се изчерви от гняв.

— Бяхте доведени тук — продължи Теламон, — защото царят ви няма доверие. Той имаше добра причина да пази плана си в тайна, особено от теб, Агис.

Демократът се опита да скочи на крака, но Хефестион леко натисна рамото му.

— Какво е това? — Пелей беше изгубил обичайната си арогантност; очите му шареха като на дива котка, приклещена в ъгъла.

— Какво е това? — имитира го Теламон. — Ето какво е — той посочи Агис. — Той е Кентавърът, убиецът, персийският шпионин.

— Това е нелепо!

Агис отново се опита да стане, но Хефестион, макар и с объркване в погледа, издигна меча си, обърнат с плоската страна, пред лицето на демократа. Александър шумно допи чашата си и я захвърли в мрака. Дрънченето й отекна в храма.

— Милостиви царю, това е чиста глупост! — избухна Агис.

Пелей седеше онемял, но в погледа на Мелеагър се четеше разбиране. Теламон се зачуди дали не той беше подозирал истината.

— Какви доказателства имате? — настоя Агис. — Щом съм виновен, тогава изправете ме пред съд!

— Това е съдът — отвърна Теламон. — Не знаеш ли македонските закони? Царят изслушва случая и думата му има силата на присъда.

— Така е — потвърди Александър, изучавайки Агис, както би гледал противник на учение, сякаш го виждаше за първи път. — Баща ми Филип веднъж осъди двама разбойници. Беше пиян, както обикновено. Накара гръцкия разбойник да избяга от Македония и прати другия да го преследва.

Александър се разсмя, но тримата ефесци гледаха мълчаливо.

— Така че, Агис, слушай. Ако реша, че доказателствата срещу теб са достатъчни, ще те разпна пред Пауновата порта на Ефес.

— Какви доказателства?

— Аристотел твърди — отвърна Теламон, — че истината има начало, среда и край; и трите трябва да съществуват, за да има истина. Твоят баща, Агис, е бил ефесец, йонийски грък, но майка ти е била персийка. Видях го в родословната книга в архивите на храма на Артемида. Баща ти изгонил майка ти веднага след раждането ти и се оженил за майката на Мелеагър. По-късно твоята майка се самоубила, обесила се на гредите в собствената си къща.

Лицето на Агис не трепна.

— Това е отдавна забравен факт — продължи Теламон, — но той обяснява омразата ти към баща ти, към полубрат ти и към всичко гръцко. Бил си на шест години, прекарал си голяма част от детството извън Ефес с роднините на майка си. Знаеш добре персийски, може би по-добре от самите перси. По-късно баща ти отново те довел в Ефес. Според храмовите книги, си започнал да принасяш жертви на Артемида още на осем или девет години. Но после си се научил да прикриваш омразата си. Станал си преуспяващ търговец и като полубрат ти, си влязъл в политиката. Персийският двор забелязал издигането ти. Митра винаги търси хора, които могат да прегърнат персийската кауза, особено на запад. Македонският двор се готвел за война, носели се слухове как един ден македонският цар ще завладее с огън и меч персийските територии — Теламон погледна към Мелеагър. — Ти сигурно си знаел част от тези неща.