Безбожникът [bg]

— Затова ли уби и Дион?

— Да, беше се паникьосал. Смяташе, че го подозират. Хезиод се беше раздрънкал и пред него, че в нашите редици има предател. Защо да не убия Дион? Повече не ми беше нужен. Бяхме от една и съща партия, но в моите очи той не беше по-добър от останалите. Съгласих се да го посетя през нощта, за да не предизвикваме подозрения. Прескочих градинската стена и влязох тайно в работната му стая. Носех рисунки, груби скици на храма на Херакъл. След като го убих, ги оставих между книжата му. Забелязах колко здрава е вратата, затова я заключих и залостих отзад.

Очевидно Агис щеше да направи пълни признания и Теламон се досещаше защо.

— Убих го, както каза ти. Дион не знаеше много, но беше започнал да задава въпроси, най-вече къде съм бил по време на пиршеството в двореца. Нощта, когато го посетих, той пак ме попита, но аз вече бях решил, че трябва да умре. Наля вино и на двама ни. Аз незабелязано сипах в чашата му приспивателно, а после го обесих. Бързах и не мислех за възела — Агис сякаш говореше на себе си. — Затворих и залостих капаците на единия прозорец, а с другия постъпих, както описа ти — той се усмихна. — Разпространен номер между крадците в Ефес. Все пак, аз бях градски съдия.

— А нощта в двореца? — попита Теламон. — Пиршеството на царя?

— Аз посях идеята в ума на вдовицата. Посетих я малко след убийството на съпруга й. Като змия в мрака й нашепнах, че би трябвало да си отмъсти и й подсказах как може да го направи.

— А после, за да се подсигуриш — намеси се Теламон — каза на Александър, но продължи с престъпленията?

— Познавам двореца на градоначалника като дланта на ръката си — каза презрително Агис. — Съществуват входове, за които дори не подозирате. Ходех там и се виждах с градоначалника, когато пожелаех. Знаех за осите, за пустите дворове и разбира се, имах пропуск от македонския цар. Бях разбрал, че Рабин е задържан. Той трябваше да умре. Търсех го, когато срещнах войника, скрил се от другарите си с кана вино. Използвах тоягата, която носех тайно, същата като онази, която Сократ използва в храма. Безобиден на вид дървен прът с прикрепено към него бронзово копито. Поговорих с войника, за да науча в коя тъмница е Рабин, после го убих. По-късно същата нощ, когато вдигнаха тревога, си тръгнах с Дион и се измъкнах. Взех две гнезда с оси и ги хвърлих в кухнята. Ако ги носиш внимателно, няма опасност, стига лицето и ръцете ти да са защитени. Взех и мях с масло, излях го в тъмницата на Рабин и хвърлих долу запалени парцали — Агис сви рамене. — Ако познаваш двореца, това е съвсем лесно — има тайни коридори, тъмни галерии и сенчести дворове. Всички тичаха насам-натам, не ми отне много време.

— Градоначалникът знаеше ли кой си всъщност? — прекъсна го Теламон.

— Разбира се, че не. Казах му името на Дион, за да объркам всички.

— Сигурно си се разтревожил — продължи лекарят, — когато онзи скрит убиец стреля по царя.