![Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/2/bezbozhnikt-bg-download.jpg)
Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаел ли е Сократ, че Агис е Кентавърът? — попита Пелей.
Теламон поклати глава.
— Ти си потаен, Агис. Срещал си се със Сократ предрешен, скрит в сенките. Заплашвал си и си ласкал, подкупвал си и си развращавал. Кой олигарх да бъде убит? Какво са обсъждали Демад и останалите? — лекарят посочи към тъмната ниша. — Срещите са ставали далеч от светлината. Сократ никога не могъл да зърне истинския си господар. Подозирам, че двамата са носели медальони, по които са се разпознавали. На всяка среща планирали поредното престъпление.
— Точно така — съгласи се Пелей. — Хезиод винаги се чудеше колко много знае Агис за плановете на олигарсите. Дори когато Александър завзе Ефес, Демад знаеше кой от тях къде се крие и дали е въоръжен.
— Сигурен съм — Теламон погледна Агис в очите. — Ти си манипулирал и интригантствал, гърчил си се като змия през кървавата политика на Ефес, насъсквайки едната страна срещу другата, за да владеят персите положението. Сигурно си се наслаждавал на тази игра. Играел си толкова много роли — хитрият демократ, могъщият противник на олигарсите, гъркът, който се борел за освобождение и възстановяване на правата си. А тайно си бил персиец, верен на господарите си, отмъщаващ с кръв за болката и унижението, изживени от майка ти и самия теб. Минало време. Появила се македонската заплаха — Парменион дошъл и си заминал. Ти си умножил кървавите си дела. Бил си близък с персийския градоначалник. Той е имал строги заповеди от Митра да ти помага по всякакъв начин. Знаел си всички тайни входове на двореца; тъмните галерии и ъгли, където сте можели да се срещате с градоначалника. Всъщност дори той не е знаел истинската ти самоличност. Друг път, за да го объркаш, си използвал храма на Херакъл. Сократ бил твой пратеник, докато двамата сте замисляли кървава война. Най-после новините за нашата победа при Граник стигнали Ефес — Теламон погледна към статуята на Аполон. — Чудя се дали не си научил преди всички. Каква прекрасна възможност да продължиш кървавата вражда! Да елиминираш враговете! Цели семейства били осъдени на смърт. Само боговете знаят колко години ще трябва да минат, преди да зараснат раните.
— После пристигнах аз — рязко се намеси Александър. — И сложих край на кръвопролитията ти.
— Македонецът беше новият враг — продължи Теламон. — Олигарсите бяха вече слаби, унищожени като политическа партия. Но господарите от Персеполис имаха нови задачи за теб.
Лекарят се стресна, когато вратата внезапно се отвори. С наскърбен вид Аристандър влетя в храма.
— Стой навън! — изрева Александър и от гняв на бузите му пламнаха две ярки петна. — Това не те засяга, гадателю!
Аристандър плесна с ръце. Александър се надигна заплашително и Пазителят на тайните излетя обратно през вратата.
— Демад и водачите на олигарсите — продължи Теламон — потърсиха убежище в храма на Херакъл. Александър им обеща, че ще бъдат в безопасност. За теб това беше изключителна възможност: да убиеш Демад и другите водачи на олигарсите и същевременно да се подиграеш с нашия цар, защото не е удържал на думата си. Освен това беше време да се сбогуваш със Сократ. Щом няма партия на олигарсите, нито перси, за какво ти е? Сократ беше користолюбив. Можеше да стане опасен. Затова си решил да приключиш всичко с един удар.
— Ами Арела? — намеси се Мелеагър.
— Какво за Арела? — изръмжа Пелей.
— Преди да се укрие — обясни Мелеагър — Демад беше много загрижен за слугата си. Сократ беше хитър и лукав. Демад вероятно му е вярвал до смъртта си. Но, както казах, той беше угрижен.
— Обясни ни — помоли го Теламон.
— Демад твърдеше, че Сократ бил много разсеян. След клането в храма на Херакъл чух клюките и твоите въпроси…
— Прав си — прекъсна го лекарят. — Демад се опитал да спечели благоволението на Арела, но тя го отблъснала. Използвал слугата си като пратеник. Сократ също бил обсебен от нея и затова бил разсеян. При нормални обстоятелства Арела никога не би обърнала внимание на обикновен слуга. Сократ повдигнал въпроса пред истинския си господар и заговорът бил готов. Ти, Агис — Теламон посочи демократа, който му отвърна с каменен поглед — си ласкал, подкупил и заплашил Арела.
— Как? — въпросът прозвуча нагло.
— Предрешен, посред нощ. Арела се съгласила да дари с ласки Сократ. В замяна слугата щял да изпълни заповедите ти и да избие скритите в храма на Херакъл.