Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е нелепо! — отсече Пелей.
— Не, не е — поклати глава Александър, потривайки ръце. — Слушай лекаря ми. Той е проучил всички симптоми и сега ще ти каже каква е причината.
— Ще бъда кратък — увери ги Теламон. — Арела била алчна за власт, богатство и влияние. Агис й ги обещал.
— Арела не е ли знаела истинската цена, която трябвало да плати Сократ за нейното благоволение? — попита Мелеагър.
— Не, Агис разбрал от Сократ за плана на Демад да престане да се крие и да потърси убежище. Тогава било замислено всичко — Сократ бил подкупен, но искал гаранции. Агис се обърнал към Арела, тя била принудена да приеме и тайно посещавала храма, за да се убеди Сократ, че желанието му ще бъде удовлетворено. Затова са я видели близо до храма на Херакъл.
— Ами убийствата?
Теламон накратко описа заключенията, които беше направил пред царя и Касандра. Как Сократ е бил тайно въоръжен, как е използвал приспивните прахове, как е извършил кървавите убийства и е смятал, че ще се измъкне през задната врата и ще каже, че някой се е промъкнал вътре. Как неговата смърт от отровата е задълбочила загадката.
— Имаш ли доказателства за това? — попита Агис и бързо преглътна, вратът му беше облян в пот.
— Намерихме частите — парче бронз, овъглената дръжка, парчета сбръчкана изгоряла кожа. Сократ ги е заровил дълбоко в жарта. Нямам непоклатими доказателства за делата ти там, но имам други.
Теламон замълча. Иззад вратата дочуваше как Аристандър все още сипе протести.
— Не му обръщай внимание — прошепна Александър. — Гордостта му е наранена. Има си други задачи — той погледна към Теламон. — Да открие богатството, което Мемнон и хората му са скрили в Милет.
Теламон се намести по-удобно.
— Имал си още работа, Агис. Трябвало да затвориш устата на Арела. Трябвало да провериш дали не е оставила документи, свидетелство за онова, което си планирал. Тя трябвало да умре, а къщата й да изгори до основи. Като всяка куртизанка Арела прекарвала следобеда в приготовления за някой очакван посетител: къпела се в басейна, спяла, слагала грим, мажела тялото си с благовония. В деня, когато умря, си се появил ти. Почукал си на портата на къщата й, вратарят надникнал през решетката и видял Агис, най-влиятелният гражданин на Ефес в момента. Как можел да откаже да те пусне? Отворил вратата и ти си влязъл. Той се обърнал, за да пусне резетата и ти си го ударил веднъж с тояга като онази, използвана от Сократ. После си дръпнал резетата и си оставил портата незаключена, за да не вдигне някой посетител тревога, като не му отворят. Веднъж влязъл вътре, сигурно си сложил маската и си забързал през градината. Арела и прислужницата й били убити, къщата, залята с масло. Канел си се да я подпалиш и да тръгнеш, когато пристигнал Хезиод.
— Аз знам защо — обади се Пелей. — Хезиод беше любопитен. Смяташе, че между олигарсите има шпионин, който ни дава сведения. Беше чул и че Арела е била видяна близо до храма на Херакъл. Тя беше известна с красотата си. И с алчността си — добави той презрително. — Хезиод искаше да разбере защо е ходила там.
— И? — попита Теламон.
— Хезиод се вреше навсякъде — обясни Пелей. — С благоволението на Арела се ползваха само богатите и влиятелните, което включваше персийския градоначалник и главния му писар Рабин, когото заловиха в къщата й. Хезиод искаше да стане популярен, да спечели благоразположението на македонците. Арела можеше да ни осигури ценни сведения, да ни посвети в слуховете и клюките, стига да я поласкаеш, подкупиш или заплашиш.
— Така е — съгласи се Теламон. — Но Хезиод бил убит, а къщата подпалена. Ти, Агис, си избягал.
— Но този ден аз бях у Дион. Попитай жена му, слугите му.
— Така ли? — попита Теламон. — Когато си излязъл от къщата на Арела, си видял Дион да се отправя натам. И той бил тръгнал със същата цел като Хезиод. Искал да разпита Арела. Не те видял и ти си съзрял чудесна възможност.
— Каква възможност?
— Появил си се в къщата на Дион. Знаел си, че Аристандър ще разпитва къде сте били всички през следобеда, когато беше убита Арела. Така щяло да излезе, че Агис, заетият водач, е посещавал един от своите съмишленици. Никой не те попитал за целта на посещението, нито къде си бил преди това. Използвал си Дион и тогава, и по-късно.
— И съм направил всичко това сам?