Безбожникът [bg]

— Да — съгласи се Теламон. — Разделяй и владей. От време на време Демад и олигарсите опитвали да постигнат примирие и дори траен мир. И всеки път той бил нарушаван.

— Така е — Пелей се беше съвзел. — Ти, Агис, винаги беше между първите, които ни убеждаваха да приемем молбите за примирие.

— Но до мир никога не се стигало — продължи Теламон. — Агис подклаждал кръвната вражда посредством тайни убийци, за да не угасне огънят, който карал омразата да кипи. Прострелян демократ, прободен олигарх. Всъщност не двете партии воювали помежду си, а Агис изпълнявал заповедите на господаря си, задоволявайки ненавистта, която изпитвал към презрения град.

— Но как? — попита Мелеагър. — Демад смяташе, че на нашите събрания има шпионин, а не на техните.

— О, имало е — отвърна Теламон. — Агис проучил историята на Ефес. Разбрал за съществуването на „Кентаврите“, тайното общество от убийци, които вилнеели, когато бил малък. Присвоил си името им, подел кървавото им дело, макар че трябвало да бъде предпазлив. Лесно било да разбере къде се намира демократа, когото бил нарочил да умре, но как да реши кой олигарх да погуби? И още по-важно, как би могъл да научи какви въпроси обсъждат олигарсите от Ефес?

Теламон замълча и хвърли поглед към Александър: той седеше със затворени очи, леко наклонил глава встрани, и внимателно слушаше.

— Кентавърът е двойствено създание — обясни лекарят. — Получовек-полукон. Агис имал нужда от помощник. Някой между олигарсите, на когото да може да разчита. Като вълк, преследващ стадо овце, той търсел слабо място и го открил. Кой бил по-подходящ от Сократ, слуга на Демад, водачът на олигарсите?

— Това са пълни глупости! — изсмя се Агис.

— Не съм съгласен — обади се Мелеагър. — Сократ искаше да се издигне и обичаше да се меси в политиката.

— От малкото, което знам за Сократ — обяви Теламон, — той е бил човек със слабост към нежните създания. Когато господарят му се опитал да спечели благоволението на куртизанката Арела, Сократ се влюбил до ушите.

— Заради нея ли ни е предал? — попита Мелеагър.

— Предателството станало много по-рано. Сократ обичал златото и среброто, били му необходими, за да задоволява страстта си; обичал и властта, защото като предател имал власт над влиятелните граждани, олигарсите, които гледали на него с презрение. Всъщност „Кентавърът“ са били двама души — Агис — господарят и Сократ — слугата.