Безбожникът [bg]

— Накрая стигаме до Дион. Ето, Агис, дръж!

Теламон извади парче въже изпод мантията си и я хвърли. Изненадан, Агис я хвана.

— Ти си левак. Единствен от всичките си съмишленици.

— Е, и?

— Хвърли ми въжето обратно.

Агис се подчини.

— Дион беше десняк — Теламон прехвърли въжето около врата си. — Ако връзвам примка, тъй като съм десняк, възелът ще бъде под лявото ми ухо. Но ако съм левак, той ще отиде под дясното. Дион беше десняк, но примката беше под дясното му ухо.

— Може да е бил пиян!

Ако Хефестион не стоеше зад него, Агис щеше да скочи на крака. Теламон имаше чувството, че храмът става все по-студен и по-тъмен.

— Имаме и друго доказателство — лекарят се приготви да произнесе лъжата. — През нощта, когато Дион е бил убит, са те видели близо до къщата му.

— Невъзможно е! Беше… — Агис затвори очи.

— Защо е невъзможно? — попита Теламон. — Защото си бил предрешен? Или нощта е била много тъмна? Знаеше ли, че прислужницата ми Касандра те е видяла да бродиш из палата сам в нощта на пиршеството?

— Как е успяла?

— Или че Базилея, Царицата на Моав, притежава доказателство, че си бил у Арела в деня, когато тя умря?

— Всичко това са лъжи — избухна Агис, — а не доказателства.

— Ти не отрече обвиненията.

— Отричам ги.

— Знаеше ли, че отвлякохме всички ви от Ефес — продължи спокойно Теламон, — за да претърсим къщите ви и да разпитаме семействата ви.

— Не и Рода! — с внезапно пребледнялото си и потно лице Агис приличаше на болен.

— О, да, Рода — намеси се Александър. — Тя ще бъде разпитана. Всичко, което притежаваш, Агис, ще бъде прегледано и пресято. Всяка стая, всеки сандък, всяко ковчеже. Когато намерим доказателства, ще приложа персийския закон. Не само ти ще умреш на кръста, но и всеки член от семейството ти.

Агис сведе глава.

— Колко време ще ни отнеме? — продължи Александър. — Дни? Седмици? Месеци? Няма значение, ще намерим още доказателства. Ти ще останеш тук, окован във вериги. Може да доведем дъщеря ти да те види. Да те помоли да кажеш истината.

Агис вдигна глава, очите му бяха насълзени.

— По рождение — започна той тихо — аз съм персиец. Мразех баща си. Мразех Ефес и всичко в него. Майка ми се обеси, затова реших да си отмъстя, да получа възмездие. Стана както каза. Аз съм шпионин на Митра. Взимах твоето злато, македонецо, но се ползвах с благоволението и защитата на Митра. С годините ставах все по-влиятелен, складовете ми се разрастваха, съкровищницата ми беше пълна догоре. Подклаждах враждите, предизвиквах убийства. О — прошепна той, — беше толкова хубаво да гледам как първенците на Ефес падат под меч или от отрова. Кръвната вражда стана всеобща. Разбира се — той остро се изсмя, — ставаше все по-трудно. Аз станах водач на демократите. Демад изпрати помирители и така се запознах със Сократ, човек с двойствен живот, жаден за женски ласки и средствата, с които да си ги осигури. Падна като зряла ябълка в ръцете ми. Срещахме се винаги тайно и на тъмно, лицето и гласът ми бяха променени от маската. И двамата носехме емблемата на Кентавъра, оса на верижка. Обещах на Сократ планини от злато. Отначало той се колебаеше, но всичко изглеждаше толкова лесно и той се предаде.